Когото говорим за Централна кооперативна банка, която в момента е собственост на ТИМ и където в момента се намират парите на Община Варна, трябва да имаме предвид, че иде реч за банка с изключителна история, достойна за перото на Том Кланси. В тази история един майстор на политическия трилър ще види всичко – мащабни далавери, малко или много видими ходове на международни аферисти и ... много, ама страшно много политика.
Политика в нейния най-чист български вариант.

Централна кооперативна банка бе замесена в може би най-странния банков скандал който световната история на финансовите институции познава – скандалът с “изчезналите” 10 милиона долара на небезизвестния Майкъл Чорни.
По принцип с едни пари могат да се случат страшно много неща, но ... да изчезнат!?!
Както и да е, историята е следната:
В периода 1995-1997 г. страната бе разтърсена от съдебен екшън, в който Майкъл Чорни обвини партньорите си от Централна кооперативна банка, че са му откраднали 6 милиона долара. След време се разбра, че с тези пари е била създадена Българска земеделска и промишлена банка, известна като банката на приближения до тогавашния премиер Жан Виденов кръг“Орион”. Още тогава в цялата дандания бяха замесени имена и от върхушката на БСП (Жан Виденов, Красимир Райдовски, Златимир Орсов, Румен Спасов). Не закъсняха и хората от най-тясното обкръжение на Иван Костов (Йордан Соколов, Муравей Радев и в крайна сметка самия Иван Костов). Основната фигура в кръга “Орион” беше Румен Спасов. По онова време Централна кооперативна банка (банката се управляваше от Стоян Александров) беше държавна и Чорни успя да осъди държавата за въпросните 6 милиона долара. Само че тепърва предстоеше още един скандал – за лихвите по тази сума, които вече възлизаха на 4 милиона долара. Тук в трилъра се замесват нови имена - това на вече покойния шеф на “Мобилтел” Владимир Грашнов и на бившия финансов министър Муравей Радев. И пак Чорни, разбира се!

Тези събития са по-пресни. През есента на 2003 г. Чорни обвини Муравей Радев, че го е изнудвал в частен разговор да не си търси лихвите (в размер на 4 милиона долара) от въпросните “изчезнали” 6 милиона долара. На този разговор бил присъствал и Грашнов, който също бил заплашван и изнудван!?! Муравей не отрече, че такъв разговор е съществувал. В интервю пред столичен всекидневник Радев дори признава, че “настойчиво е препоръчал” на Чорни да се откаже от собствените си пари.

Така или иначе възможностите за анализ на ситуацията за страшно много имайки предвид участниците в сагата.
Едно нещо обаче е безспорно! В началото е Майкъл Чорни – в края е Кирил Йорданов. За сега! Всички останали са някъде между събитията. Варненският кмет поверява парите на варненци именно в Централна кооперативна банка, която в момента е собственост на ТИМ. Днес тази банка може би има нов имидж, но историята е прекалено сочна, за да бъде забравена току така.

При един по-детайлен преглед на събитията излизат още и още най-невероятни връзки, свързващи лица от тясното обкръжение на варненския кмет, Централна кооперативна банка и БСП. Когато подкрепеният от БСП Стоян Александров се пробва на кметските избори в столицата, малцина се сетиха за неговото директорстване в Централна кооперативна банка. Ако трябва да бъдем точни, най-вероятно мнозина са получили внезапна амнезия по въпроса. Така или иначе, по време на своята кметска кампания Стоян Александров се срещна с българските олимпийци в клуб “Дали”. Изненадващо на една от снимките до червения кандидат за столичен градоначалник цъфва ... Петър Пасев. Петър Пасев е началник - отдел “Младежки дейности и спорт” в Община Варна. Освен като общински началник, Пасев е известен спортен деятел и няма нищо чудно във факта, че е на една снимка с неуспелия червен кандидат за кмет на София и бивш шеф на Централна кооперативна банка Стоян Александров. Все пак става дума за среща с олимпийци.
В края на краищата съвсем нормално е и да има солидарност между червените кандидати за кметове в лицето на варненския Кирил Йорданов и столичния Стоян Александров. На този фон още по-нормално изглежда и перспективата варненският общински бюджет да минава през Централна кооперативна банка – банка, безспорно свързана с кръгове, близки до БСП и/или Иван Костов.
В случая фактът, че в момента ТИМ се явяват собственици и че именно те ще оперират с парите на варненци, кореспондира чудесно с всичко написано до тук. Едва ли има нормален човек, който би се съмнявал във връзката на ТИМ с БСП. Публично известен факт са добрите отношения на градския лидер на БСП-Варна Апостол Димитров с корпоративния секретар на ТИМ Николай Николаев. Ако пък се отчете фактът, че времето на най-бурен възход на групировката се свързва именно с управлението на Иван Костов, всичко си идва на мястото. Във Варна всички ангажирани малко или много с туризма са наясно за топлите бизнесоотношения между ТИМ и икономическия гуру на Иван Костов Славчо Христов. Факт!

Между другото, с името на Костов се свързва и още една стара история, касаеща банковото обслужване на община Варна. Когато Иван Костов беше току ще напъпил прясно избран син лидер, една от първите му задачи беше да “навести” сините кметове. На среща с тогавашния варненски кмет Христо Кирчев Костов усърдно лобираше бюджетът на община Варна да бъде обслужван от новопоявилата се тогава Столична общинска банка. На мястото на събитието присъстваха още Добрин Митев и автора на тази редове. Странно в случая е, че “лобирането” от страна на Костов удивително лесно може да се оприличи например с “настойчивите препоръки” от страна на Муравей Радев. Да не си помислите, че става дума за политически рекет? В интерес на истината, Христо Кирчев тогава защити Варна, заявявайки твърдо че парите на варненци са в банката, спечелила абсолютно редовен конкурс, а именно “Експресбанк”.
Всъщност, всичките тези истории днес нямат някакво значение.
Настоящият варненски кмет Кирил Йорданов така е преценил, така е направил. Бюджетът на Варна е там, където съвпадат интересите на всички, които гравитират около Кирил Йорданов или в някаква степен са имали нещо общо с него. БСП, ТИМ и хората на Иван Костов със сигурност са доволни.
И това е повече от достатъчно.
След една седмица всички останали ще са забравили всичко.

Антон Луков