Покрай тази история с Максим Стависки за пореден път става ясно, че този шибан свят е едно крайно несправедливо и гадно място за живеене. Имал съм честта да познавам много силни мъже и големи шампиони. Част от тях бяха много по-велики спортисти от Стависки. Други(Бог да ги прости) вече не са сред живите.
Трети… минаха през затвора.

Георги Илиев, Михо Дуков, Стефан Мирославов, Ангел Генчев, Иво Карамански и много други.

Всеки един от тях прие съдбата си. И лежаха с месеци и години по занданите. И никой от тях не се е оплаквал или хленчил.

Не му прави чест на Стависки да хленчи по толкова отвратително жалък начин. Страх го било от затвора… Стигна се до там, майката на загиналото в катастрофата момче да се обърне публично към Стависки с думите “Да не страхува от затвора, от там се излиза, а от мястото, където той прати моя Петър, връщане няма.”

Нима изброените по горе шампиони не са имали своите страхове?
Когато Георги Илиев(Бог да го прости) влезе в затвора не беше навършил 19 години. Присъдата му беше 11 години и единственият му актив беше една титла от балканския шампионат по класическа борба. Ако Стависки беше на негово място сигурно щеше да осополиви цялата вселена с хленчовете си.

Ако пък Карамански(Бог да го прости) беше жив, щеше да му обясни на Стависки , че за добро или за зло в затвора се научават не малко полезни за живота неща. Приживе Кръстникът ползваше няколко европейски езика – научава ги докато е библиотекар в затвора. Той беше с най-скромен спортен актив. Само републикански шампион по гребане.

Стефан Мирославов–Крушата(Бог да го прости) за едно сбиване го осъдиха две години и лежа осем месеца. Нищо че е вицесветовен и вицеевропейски шампион по класическа борба.

Михо Дуков пък е трикратен европейски шампион по свободна борба от "София 78", "Букурещ '79" и "Лодз '81" , двукратен сребърен медалист на континента - 1975 и 1977 г., световен вицешампион от 1979-а и носител на два бронзови медала – 1975 и 1977г.,сребърен медалист от олимпиадата "Москва '80". Освен това е световен и европейски шампион за младежи, световен студентски шампион през 1977г., носител на Златния пояс "Дан Колов" през 1977г. И въпреки всичко пак лежа в затвора.

Ангел Генчев пък е четирикратен световен шампион по вдигане на тежести, и олимпийски шампион от олимпиадата в Сеул. Но Темида също не го пощади!
Защо тогава Стависки трябва да бъде пощаден!
Защото хленчи зрелищно ли?
Това ли ще е посланието към децата ни?
Хленчи… Бъди жалък… за да оцелееш!
Антон Луков