Аз съм детето, което си играеше с обувките на хората от целия квартал, докато вътре в стаята под наем те гледаха първите телевизионни предавания. На тях им беше много интересно, на мен също. После ми вързаха синя връзка и заедно с другите рецитирах: "Чавдарчето е примерно дете, играе, пее, учи се, чете."
И заедно с другите играех, пеех, учих се, четях.

Първият удар от системата получих още в детската градина. Тъй като пеенето никак не ми се отдаваше, учителката ми каза само да си отварям устата. Звук да не излиза, че се развалял общия хор.

Честно казано, майка ми го преживя по- тежко. Иначе тази ситуация се повтори по- късно в най- различни варианти и вече и аз го преживявах.

Аз съм детето, което изумено гледаше пълните площади със скачащи хора и си мислеше, че на възрастните нещо им е станало. Аз попитах кога ще свърши демокрацията, защото много обичам яйца, а като дойде демокрацията, яйцата свършиха.
После ходех през час на опашката за олио, за да видя дали майка ми още стои там. Стоеше си, по шест часа, само малко по- напред.

Аз съм детето, което един ден разбра, че няма как повече да посещава кръжока за компютри в Пионерския дом, защото той е закрит. Обаче на другия ден срещу училището откриха клубче с електронни игри и аз му станах постоянен посетител.

Аз съм детето, което расте с баба си, защото мама и татко отдавна са в чужбина. Когато се приберат, ми носят много подаръци. Аз не искам толкова много подаръци, искам мама и татко да са тук. Но те казват, че тук няма работа. И когато наскоро баба се разболя и линейката я откара в болницата, аз стоях самичък два часа у нас, докато съседката се сети и ме прибра. Мама и татко много се притесниха, докато ме открият, но на мен не ми се говореше с тях по телефона. За какво да си говорим, аз искам мама и татко, не искам слушалка.

Аз съм детето, което по скайпа си урежда срещи с приятелчето от третия етаж, а като се видим долу, си разменяме интересни сайтове.

Аз съм детето, което е любопитно, немирно, щастливо до захлас, тъжно до изнемога, детето, което обича да играе, обича да заспива в чисти чаршафи, завито и целунато от мама и татко, примира от радост, когато за пръв път разгръща нова книжка, което вярва на възрастните и не се съмнява, че всичко, което правят, е за негово добро. Аз съм детето, което се ражда за щастие.
Във всички времена.

Аз съм детето, което ще се роди утре и всичко ще започне отначало. Ние всички искаме едно и също. Така сме устроени. И винаги ще го искаме.
Веселина Божилова /zonabg.info