Противно на почти истеричните очаквания (по-скоро фантазии) за вътрешнополитически скандали в основните политически сили във Варна такива почти няма. Очевидно е, че повечето местни политически лидери са си научили урока от предишни местни избори – публичните разводи и болезнените вражди водят не просто до загуба на позиции в Oбщинския съвет, районните кметства или администрацията. Променя се изцяло духа на местното самоуправление. Очевидно е, че разпокъсването на автентичните политически сили дава пряк достъп до властта на бизнес формации, изповядващи съмнителни частно-корпоративни интереси.

Последиците варненци ги изпитаха на гърба си по време на трите мандата на БСП и Кирил Йорданов. Градът се е превърнал във феодално имение със строго регламентирани кастови ограничения и незаобиколими права на достъп до общинските ресурси.
На практика българската морска столица загуби състезанието не само с Констанца - сравнението с Бургас вече не е в полза на Варна.

Казват, че нещастието сплотява. Вероятно това е най-простото обяснение на относително спокойната предизборна обстановка във Варна. Факт е, че за разлика от други години няма зрелищни вътрешнопартийни скандали с отлюспвания, липсват разгорещените политически спорове или лични нападки.
И В ГЕРБ, и в БСП, и Десницата, и в ДПС, и в Атака всички са наясно кой е техният силен човек в съответната местна организация, кой точно ще носи отговорност за изборите и от кого(и от къде) ще зависят подредбата на листите и одобрението на кандидатите за кметове.
Единственият, който не е наясно с бъдещето си е Кирил Йорданов – всъщност под формата на тайнственост той се опитва да продаде НЕ себе си, а аватара си. Представата за неговата независимост обаче няма нищо общо с реалността - при него зависимостите са много повече и много по-обвързващи!

Ако нещо впечатлява това е всеобщата търпимост към медийно-корпоративни интриги, която често граничи с неприкрито презрение. Изглежда на никой не му се занимава с глупости. Почти навсякъде завършиха предварителните събрания в районните организации на основните политически сили… и нищо! Някои обявиха номинации, други не бързат, трети още преговарят за коалиция, но във Варна липсват онези гръмотевични скандали, които тровеха ранния етап на местните избори в миналото.
Което не означава, че спокойствието е гарантирано едва ли не до самия изборен ден.

Вероятно още в близкото бъдеще ще станем свидетели на нови опити за интриги и създаване на изкуствено напрежение. Неизбежно е!
И на децата във Варна е ясно, че единственият начин да бъдат избегнати смислените дебати за миналото, настоящето и бъдещето на града е затъването в блатото на корпоративните интриги и междуличностните скандали. Няма защо да се лъжем – има предостатъчно заинтересовани дебат да няма!

Този път обаче има една подробност.
Онзи, който се поддаде на провокациите, ще си носи последиците. Нещо повече! В наши дни е трудно за един политик да си намери оправдание (виж, повод за някоя глупост винаги може да бъде намерен).
Варна е толкова съсипана, че местните медии (с малки изключения) или фалираха, или имат незначително влияние, или деградират в жълтата зона на здрача.
Вече не е важно кой журналист какво бил писал, а кой политик как си гледа работата.
Ако в ГЕРБ например имат пет или десет кандидати за кмет на Варна, само от тях си зависи по какви правила ще излъчат своя фаворит.
Никой друг, освен самите десни лидери, няма да реши как ще приключат преговорите за широка дясна коалиция в морската столица.
В ляво Борислав Гуцанов има само един единствен истински проблем – и той няма нищо общо с някакъв натиск от страна на ГЕРБ. Проблемът на Гуцанов си има име и то е Кирил Йорданов, а окончателното решение ще си е изцяло и само негова отговорност!
Просто времената са други! Аватарите не вършат работа.
Искат или не искат битката ще е между титулярите, а раните ще бъдат нанасяни без посредник и… няма да са виртуални.
Антон Луков