Както разследването на Пърл Харбър беше проведено едва след като Втората световна война свърши, за да не пречи на военните планове, разумно е и разследването на 11 септември 2001 г. да започне едва след като войната свърши. Беше казано, че настоящата война е неограничена във времето и следователно не е възможно да чакаме кога ще свърши. Но тя не е прецедент. През 1914 г., в началото на Първата световна война, която се оказа най-краткият военен конфликт през 20-ти век, британският външен министър сър Едуард Грей каза: "Светлините над Европа угасват. До края на живота си едва ли ще ги видим отново запалени".
Първото нещо, което президентът Франклин Д. Рузвелт направи след Пърл Харбър, беше да си оправи къщата. Голямото почистване не беше непременно справедливо, но то беше нужно. Адмирал Хъзбънд Кимел, главнокомандващ на Тихоокеанския флот, бе уволнен, макар че имаше още по-виновни от него, защото Пърл Харбър се случи, докато той отговаряше за региона.
Рузвелт не спря дотук. Той искаше да покаже, че ужасната грешка е дело не на един човек, а на цяло поколение лидери. Младши командири като Честър Нимиц и Дуайт Айзенхауер бяха катапултирани на висши командни позиции. Може би ще кажете, че Рузвелт е направил всичко това, за да защити себе си, но дори така да е, той си е вършил работата.
Президентът Буш не предприе основно почистване след 11 септември 2001 г. Той запази своя екип в същия състав. Не видяхме онзи вихър, който трябва да измете боклука и да внесе нова, свежа сила, която да поеме военните действия. Тази позиция не е незащитима. Страната беше в шок. Една кадрова буря би нанесла още сътресения на обществения морал. Толкова повече, че битката започна веднага, а смяната на командири в хода на войната е опасна.
И накрая, има и политически аспект. Човекът, отговорен за предотвратяване на 11 септември, беше директорът на ЦРУ Джордж Тенет. Той е "адмирал Кимел" на 2001 г. Независимо дали събитията на 11 септември са негова грешка или не, те са признак за голямпровал на разузнаването
А за разузнаването отговаря Тенет. Кимел беше уволнен, Тенет - не. Защото Тенет не е назначен от Джордж Буш. Той беше назначен от Бил Клинтън. Президентството на Буш беше осакатено от самото начало заради провала във Флорида. Той нямаше националния престиж на Рузвелт. Буш имаше голяма нужда от двупартийна подкрепа. Явно е, че е уважавал Тенет, който го подкрепи след президентските избори.
Проблемът в тази стратегия е, че вместо да отклони разследванията, тя ги направи неизбежни. Въпросът за компетентността на пряко отговорните лица не може да бъде заобикалян. Иначе казано, за разлика от Рузвелт, Буш не успя да се бронира срещу своите политически врагове.
Буш твърдеше, че САЩ са във война, но единственото, което предприе, за да покаже, че прави нещо, бе да създаде Министерството за сигурността на Родината, което обаче се движи със скоростта на охлюв. Понякога се държеше така, сякаш не се води война. Тези особености бяха забелязани. Много американци смятат, че "войната срещу тероризма" на Буш не е никаква война.
Администрацията е обвинявана главно за две неща. Първо, че когато влязла във властта, вече била обсебена от мисълта за Ирак и започнала
да обсъжда инвазията
от първото си съвещание. И второ, че не е взела под внимание сигналите на разузнаването за заплаха от страна на Ал Кайда и не е предприела мерки. Неявното твърдение в тези две обвинения е, че политиката на Буш е коренно различна от политиката на Клинтън. И че политиката на Клинтън е много по-добра. А политиките на Буш и Клинтън са по-скоро сходни, отколкото различни. Не сме много сигурни кого обидихме повече с това твърдение.
Няма съмнение, че президентът гледаше към Ирак и планираше да го завземе. Този факт днес се обяснява с желанието на Буш -младши да завърши започнатото от Буш-старши. Не е нужно да изопачаваме Фройд.
Когато Буш влезе в Белия дом, първият брифинг, който е получил, трябва да е бил по темата Ирак, защото по онова време военовъздушните сили изпълняваха непрекъснати бойни мисии при патрулиране над забранената за полети зона. Те започнаха с мандат на ООН веднага след операция Пустинна буря, и продължаваха при Джордж Х.У. Буш и Клинтън.
От време на време Клинтън засилваше тези атаки. През декември 1998 г. например бе осъществена операция "Пустинна лисица" в отговор на отказа на Саддам Хюсеин да допусне оръжейните инспектори на ООН в страната. В различни случаи Клинтън се опитваше да свали режима на Саддам Хюсеин чрез
секретни операции

---

Продължава тук…