„Нормално ли е в страна-член на Европейския съюз да избухват взривове непосредствено до автомобила на главния прокурор?“

Това е въпросът, който бе поставен пред българската държава и общество в началото на миналата седмица. На него акцентира Иван Гешев по време на първото си интервю след атентата срещу него. И е напълно прав. Най-важният въпрос умишлено бе избутан встрани от обществения дневен ред в следствие неуморния труд на кафявата пропагандна машина, собственост на политико-икономически кръгове, имащи десетилетен афинитет и копнеж за превземане на съдебната система. 

Дни наред политици, журналисти и публични говорители се упражняваха в размисли и страсти какъв бил взривът, колко килограма, накъде бил насочен, защо не е по-дълбок, защо дърветата и храстите в околността са оцелели, а не ги е сполятяло изпепеляване минимум като след атомните бомби в края на Втората световна война. 

Разбира се най, ама най-важният въпрос беше с кого бил главният прокурор. Медийни влъхви и баячки от ранна сутрин до късен мрак облъчваха аудиторията, че ако Гешев случайно бил сам това щяло да бъде сигурно, категорично и неопровержимо доказателство, че сам е заложил бомбата срещу себе си.

От дистанцията на времето изглежда, че тази атака всъщност е доста добре насочена и отлично структурирана. Припомняме, че Гешев не ползва охраната на Бюрото по защита, тъй като политиците го отнеха, защото той не бил застрашен от нищо, нямало нужда. Та, в момента на взрива обвинител №1 е бил с охранители от Националната служба за охрана, намиращи се на пряко подчинение на държавния глава. Там където са и служебните министри на правосъдието и вътрешните работи – ноторно известни публични опоненти на главния прокурор. Единият изготви противоконституционния (според съдиите от ВКС) закон „Анти Гешев“, а другият си позволи от парламентарната трибуна да разпространява информация от следствието в разрез с всички свързани със случая нормативни актове. И съвсем случайно от ден първи след атентата срещу Гешев в общественото пространство започна умишлено да се насажда тезата, че ключът от бараката бил дали жената и децата на Иван Гешев са с него. Ако не са – значи е инсценировка. След което отново съвсем случайно лично вътрешният минситър Демерджиев отиде в парламента, за да каже – не, Гешев не е бил със семейството си. 

Твърде плоско, уважаеми сценаристи. Можете и повече.

Защото гражданите извън партийните агитки не са малоумни и прекрасно знаят, че анализите дали взривът е бил насочен към пътя или за копаене на полезни изкопаеми, нямат никакво отношение към разкриването наатентата. А той продължава да е такъв – или си мислим, че във всяка държава от ЕС ежедневно до колите на прокурорите гърмят бомби?

Прав е Гешев като казва, че у нас са се навъдили далеч повече експерти по взривове отколкото в Израел – държава, намираща се в перманентно състояние на война от своето създаване. 

И все пак – кой и защо взриви бомба до автомобила на главния прокурор? Искаме ли да отговорим на този въпрос или вече произнесохме решението на загадката?

Изглежда, че задкулисието май не желае особено в разплитането на казуса да се включват партньорски служби и експерти от държави с традиции в тази област. Кой и защо е притеснен от „Европол“, от експертизата наспециалист по контратероризъм от Държавата Израел? Може би олигархичните кръгове и техните подчинени партии, медии и (псевдо)общественици се страхуват, че истината ще е различна от тяхната вече изготвена присъда?

„...Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве...“

Лука: 8-17