През този уикенд особено ясно проличаха двете основни линии, по които върви представата за бъдещото политическо оцеляване на класическата десница. Едната се олицетовряваше от IX конгрес на БДФ, другата - от отчетно-изборното събрание на ДСБ-София.

Конгресът на БДФ изслуша отчета на бившия председател проф. Стефан Карастоянов, направи си съответните изводи и избра нов председател в лицето на Жаклин Толева. Общо взето никой не си позволи да търси проблеми извън самата организация. Боравеше се много внимателно със съветите на едро и с месианските прогнози. Разбра се, че никой не е несменяем и че никой няма намерение да плаща до живот данък уникалност на вожд, на който му e дошло времето да се пенсионира!

На отчетно-изборното събрание на ДСБ–София всичко си беше по старому! Преизбраха си вожда генерал Атанaс Атанасов - нищо, че под път и над път всички костовисти се кълнат, че нямат нищо общо с ченгетата. Раздадоха съвети на половината свят, като на моменти нивото на партийната дискусия стигна висотите на вещерски заклинания.

Нали се сещате, че някак си не подхожда (меко казано) след прясно изстраданите местни избори в Габрово да правиш изявления от рода на “...сините ще са най-сериозната конкуренция на ГЕРБ на местните избори. БСП няма да има тази възможност, тъй като тази есен те ще се занимават с това да си избират председател. Според Атанасов с обявяването на кандидатурата на Георги Кадиев за кмет на столицата групичката около Овчаров цели да му вдигне акциите за лидерския пост в БСП. Това е маневра на кръга Овчаров, заяви още Атанасов.”
Точно от устата на ген.Атанасов подобни думи са ярък пример за това колко НЕ може да се разчита на реалната политическа преценка на единия (за радост по-малкия) от партньорите в т.нар. Синя коалиция

Очевадно е, че в ДСБ продължават да живеят в някакъв техен си измислен свят, в който те съхранват златният ключ към интелектуалната съкровищница на нацията. И това „естествено” им дава право да раздават оценки за щяло и нещяло, с вид на тибетски мъдреци разсъждавали от поне 50 години върху смисъла на живота.

Щеше да е смешно, ако не беше жалко!

Вярно е, че живеем в свободна страна, обаче свободата на ДСБ да ни досажда с глупостите си, вече идва малко в повече.
Антон Луков