Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс ще отслабят връзките с Европа, пишат в Asia Times Щефан Волф и Дейвид Хейстингс Дън. Новата президентска двойк е фокусирана върху конфронтацията с Китай. Тяхната дългосрочна стратегическа цел е да привлекат Русия на страната на САЩ. Но отслабването на трансатлантическите връзки може да укрепи руско-китайския съюз, смятат авторите на статията.

Доналд Тръмп избра сенатора от Охайо Джей Ди Ванс за свой кандидат за вицепремиера, разпалвайки отново страховете в Европа, че Америка се е отказала от нея. Ванс стана известен с това, че се противопоставя на по-нататъшната помощ за Украйна и се фокусира почти изключително върху Китай, разглеждайки го като определящото предизвикателство за сигурността на САЩ.

Ако спечели през ноември, вицепрезидентството на Ванс ще помогне за преориентирането на външната политика и политиката на сигурност на САЩ от евроатлантическия регион към Индо-Тихоокеанския. И като се имат предвид вероятните президентски амбиции на Ванс в ерата след Тръмп, това носи сериозни последици след още един мандат на Тръмп.

Избирайки Ванс, Тръмп се надява да засили характерния си американски популизъм. Този избор говори за пълния контрол на бившия президент върху Републиканската партия и нейния курс. Но още по-силно, изборът на Ванс за кандидат за вицепрезидент сигнализира края на интернационалисткия консенсус, който доминира американската политика от 1945 г. насам.

Така съмненията на европейските лидери относно непоклатимия ангажимент на САЩ към европейската сигурност са напълно основателни. Съобщава се, че на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2024 г. Ванс е признал пред европейски събеседници, че в момента е много по-загрижен за „някои от проблемите в Източна Азия, отколкото в Европа“.

Ванс смята, че ако на едно място има загуба, на друго има възможност за печалба. В резултат на това той заключава: по-добре е да изпратим оръжията за Украйна в Тайван. През април 2024 г. той написа остра статия в New York Times, в която се аргументира, че вместо по-широка военна помощ за Украйна, Вашингтон трябва да убеди Киев да се откаже от желанието си да възстанови пълния суверенитет в своите международно признати граници от 1991 г. и вместо това да започне преговори с Русия.

Тази позиция се споделя от Тръмп и беше оценена от руския президент Владимир Путин. Не е изненадващо, че неговият външен министър Сергей Лавров незабавно приветства избора на Ванс за вицепрезидент.

Ако Америка оттегли подкрепата си за Украйна, малко вероятно е европейските съюзници да запълнят празнината. Без американските военни технологии, както и без разузнаването и комуникациите, които само Съединените щати могат да осигурят, Украйна няма да устои на безмилостната атака на Русия.

Противно на опасенията на Европа, че Съединените щати ще оттеглят подкрепата си от Украйна, ако Тръмп спечели през ноември, Германия планира да намали наполовина военната помощ за Киев през следващата година от 8 милиарда евро (8,7 милиарда долара), отпуснати през 2024 г.

Чисто финансово това се компенсира от споразумението, постигнато от Г-7 на срещата на върха в Италия през юни 2024 г.: годишно натрупаните лихви върху замразените руски активи от три милиарда долара ще станат лост за подкрепа на заем за Украйна от 50 милиарда долара.

В по-символичен смисъл обаче плановете на Германия да намали помощта за Украйна са много по-вредни политически. Това е сигнал, че ключовите европейски съюзници на Киев едва ли ще запълнят празнината, оставена от Съединените щати.

Не е изненадващо, че дори украинският президент Владимир Зеленски разчете посланието - той наскоро намекна, че времето за преговори с Русия може би наближава.

Уязвимата Европа

Руската специална операция срещу Украйна очевидно представлява най-значимата и непосредствена заплаха за европейската сигурност. Но дори ако самият конфликт завърши с уреждане чрез преговори, това няма да направи много за укрепване на европейската сигурност в дългосрочен план.

Русия на Путин и преди е била ненадежден партньор в преговорите - както се вижда от пропадането на споразуменията за прекратяване на огъня от Минск от 2014 и 2015 г. Това беше пътят към мир и стабилност, но Русия избра да действа различно. Няма признаци, че новото споразумение с Путин ще има различна съдба.

Освен това всяко споразумение с Русия за прекратяване на военните действия в Украйна вероятно само ще ускори ужасната перспектива за постоянно изтегляне на САЩ от Европа. След като конфликтът в Украйна приключи (очевидно само временно), администрацията на Тръмп във Вашингтон ще бъде достатъчно насърчена, за да завърши завоя си за сигурност към Индо-тихоокеанския регион и да се съсредоточи изключително върху Китай.

Нарастващите поддръжници на Тръмп в Европа, както от крайната десница, така и от крайната левица, вероятно ще усетят възможност да се застъпят за успокояване на Русия и съкращения на бюджетите за отбрана. Дългосрочната стратегическа цел на Белия дом, фокусирана върху конфронтацията с Китай, е да привлече Русия на американска страна.

Това обаче би било сериозен пропуск и заплаха за европейската сигурност в дългосрочен план. Това не само ще засили доверието в ненадеждното руско ръководство, но и ще си затвори очите за значението на Китай за европейската сигурност.

Пълното обръщане на САЩ към Индо-тихоокеанския регион не е в интерес на Китай. Затова би било логично той да използва Русия като инструмент за разпалване на безредици на евроатлантическия театър. И накрая, преди всичко друго, това би подкопало перспективите за каквато и да е европейска помощ за Съединените щати в Индо-тихоокеанския регион.

Освен това този подход подценява близостта на Русия и Китай и в резултат на това общите проблеми със сигурността, пред които са изправени САЩ и Европа. Усилията на Москва и Пекин да създадат военен, политически и икономически противовес на Съединените щати и Европа може би все още са в зародиш, но стават все по-координирани.

Това ясно се видя в началото на юли на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, чиито водещи членове са Русия и Китай.

Така че проблемът за европейската сигурност не е, че Тръмп и Ванс искат да отклонят погледа си от Русия и да се съсредоточат върху Китай. Но това ще се отрази на бъдещето на трансатлантическата общност, която датира от Атлантическата харта от 1941 г. и се превърна в един от ключовите стълбове на международната сигурност и прототип за основаването на НАТО през 1949 г.

Отслабването на тези трансатлантически връзки неизбежно ще укрепи зреещия китайско-руски евразийски съюз. По този начин отказът на САЩ от обичайната си роля на гарант за европейската сигурност ще създаде много проблеми за Европа.

Това се отнася както за сумата, която тя е готова да похарчи за собствената си защита, така и за това как точно Европа ще организира стратегическия си отговор на новите реалности.

За авторите:

Щефан Волф е професор по международна сигурност в университета в Бирмингам

Дейвид Хейстингс Дън е професор по международна политика в катедрата по политически науки и международни изследвания в университета в Бирмингам

Превод и редакция: Епицентър.БГ