Спасителите на нацията, борците срещу статуквото се изпоядоха за един Манол Пейков...

Веселин Стаменов
Фейсбук

Драги ми зрители на този лошо написан провинциален театър.
„С изумление и малко тъга...“
Така започва днес епитафията на една илюзия. Написана е във Фейсбук, естествено. Авторът е Асен Василев. Човекът, който току-що свали розовите очила на цялата жълтопаветна интелигенция, стъпка ги с марковата си обувка и им каза в прав текст това, което всички извън софийския център отдавна знаят.
Ако четете внимателно, а не просто да скролвате като зомбирани, ще видите, че Асен току-що написа некролога на „Демократична България“. И го направи с безпощадната прецизност на счетоводител, който закрива фалирала фирма.

Какво им каза лидерът на Промяната?

Първо им натри носовете с цифри: „Имам 5 126 преференции. Повече от двамата ви кандидати взети заедно“. Преведено от политически на човешки, това означава: „Вие сте политически джуджета, момчета. Нямате хора, нямате тежест, вие сте статисти в моя филм.“

После ги удари с шамара на моралното превъзходство. Същите тези умни, красиви, копринени десни, които десетилетия наред ни четат морал от телевизора, бяха уличени от собствения си коалиционен партньор в „апаратни игри и интриги“ и в опити да „спънат другарчето“. Разбирате ли, драги ми? Спасителите на нацията, борците срещу статуквото се изпоядоха за едното топло местенце в листите. За един Манол Пейков. За едната заплата и депутатска кюфте-кариера.

И тук, като един неволен политолог на този абсурд, ще ви кажа диагнозата: Разпадът на ПП-ДБ е клинично неизбежен. Това вече не е коалиция, това е заложническа криза.

Дълго време се смяхме на метафората, че „Демократична България“ ще се окаже просто една брошка на ревера на Асен Василев. Е, вече не е смешно. Оказа се абсолютната, гола и малко тъжна истина. ДБ са просто един евтин, леко ръждясал аксесоар, който Василев си закача, за да изглежда по-приемлив пред западните посолства.

Вижте му тона накрая: „Ако колегите от Да България и ДСБ се обединят... ще се съобразя“.

Чувате ли камшика?

„Ако се строите в две редици, ако си наведете главичките, ако се разберете помежду си и дойдете да ме помолите учтиво – може и да ви пусна Манолчо в парламента. От милост.“

Това е началото на края, уважаеми.

Когато корпоративният, безскрупулен прагматизъм на ПП се сблъска с истеричния, безпочвен елитизъм на ДБ, оцелява по-нахалният. Десницата, която претендираше да е моралният компас на прехода, днес хленчи за преференции и се моли на Асен да ѝ отстъпи Пловдив, за да не се върне в извънпарламентарното небитие.

Буря в чаша вода ли? Не. Това е корабокрушение в локвата на собствената им алчност. Брошката падна. Реверът отива към Хасково. А вие... вие пак им гласувайте.