Не блъфирай човек, който не може да се откаже.

Войната срещу Иран все още не е приключила, но изглежда, че сме свидетели на едно от най-големите поражения в историята на Съединените щати и Израел. Както се изрази Бен Роудс, „трудно е да загубиш война, продължила толкова кратко, толкова всеобхватно“. А Яир Лапид, бивш министър-председател на Израел и лидер на опозицията, заяви, че „никога не е имало такова политическо бедствие в цялата ни история“ и го определи като „стратегически колапс“. Роудс и Лапид са прави. Размерът на щетите, които САЩ и Израел нанесоха сами на себе си за толкова кратко време — и печалбите, които Иран реализира — са наистина поразителни.

Само един пример: според изчисления на JPMorgan Chase, при новия режим на такси в Ормузкия проток (потвърден от държавите от Персийския залив като част от примирието), Иран може да получава допълнителни 70–90 милиарда долара годишно, което представлява около 20% от неговия БВП. Парадоксално, Доналд Тръмп коментира в Truth Social, че това означава „големи пари“ и че „Иран може да започне процеса на възстановяване“. И наистина — страната получава най-ценния географски ресурс в света под формата на рента. За сравнение, Суецки канал носи на Египет около 9–10 милиарда долара годишно, а Панамски канал — около 5 милиарда.

Поразителна е и последователността на събитията. Във вторник вечер Тръмп изглеждаше на прага да нанесе ядрен удар по Иран, заявявайки, че „цяла цивилизация ще загине тази нощ“, но само няколко часа по-късно фактически капитулира, съгласявайки се да преговаря за мир на основата на десетточковия план на Иран, който сам нарече „работеща основа“. Планът практически не съдържа отстъпки към САЩ и представлява почти пълна победа за Иран. С оглед на стила на Тръмп не е ясно доколко изобщо е разбрал съдържанието му, но впоследствие потвърди, че приема принципа на ирански такси в Ормуз, макар и да предпочита те да бъдат „съвместно предприятие“ със САЩ.

Как се стигна дотук може само да се гадае. Най-вероятното обяснение е, че Тръмп е направил последен опит за масивен блъф, на който Иран не е реагирал. По-важното обаче е посланието, което това изпраща. Както отбелязва Дженифър Кавана, бивш директор на програмата за армейска стратегия в RAND, „повишавайки залозите толкова високо предварително, той максимизира щетите върху глобалните възприятия за американската мощ“. По думите ѝ това е „ясно стратегическо поражение за САЩ“.

Съществува известна максима от покера: „Не блъфирай човек, който не може да се откаже.“ Именно това направи Тръмп. Иран не можеше да отстъпи — самото му съществуване зависеше от това. Така заплахата се оказа най-лошият възможен блъф: максимален залог срещу противник без изход. Когато не проработи, Тръмп се оказа между две невъзможни опции — да изпълни заплахата и да се превърне в една от най-омразните фигури в съвременната история, или да отстъпи. Той отстъпи.

Геополитическите последици са почти твърде големи, за да бъдат осмислени.

На първо място, с риск да кажем очевидното, това би превърнало Иран в доминиращата сила в Близкия изток:

- Държавата, на която всички останали вече ще трябва да плащат, за да могат да изнасят своите природни ресурси

- Държавата, която победи САЩ и Израел за малко повече от месец

- Държавата, която показа, че може самостоятелно да задуши световната икономика

- Държавата, която доказа, че може да нанася удари по всяка държава от Персийския залив, както и по Израел, и че САЩ не могат да направят нищо, за да ги защитят

- Държавата, която еднолично сложи край на „свободата на корабоплаване“ — най-важното стратегическо предимство на американската армия

- Държавата, която оцеля въпреки всички използвани срещу нея средства — удари по ръководството, опити за революция с подкрепа на ЦРУ, експлоатиране на етнически разделения, постоянни психологически операции и информационна война — и излезе от всичко това по-силна и по-обединена от всякога

Както гласи поговорката, това, което не те убива, те прави по-силен. С тази война станахме свидетели на (пре)раждането на една велика сила: вече това са Китай, Русия, Съединените щати… и Иран.

Тази война показва раждането на нова велика сила. Наред с Китай, Русия и САЩ вече стои и Иран.

Същевременно е вероятно отношенията между САЩ и Израел да бъдат сериозно преформатирани. Според разследване на The New York Times Нетаняху е убедил Тръмп чрез презентация, обещавайки бърза победа и минимални рискове — прогнози, които впоследствие се оказват напълно погрешни.

Това поставя под въпрос и самата природа на американската мощ. За разлика от предишни конфликти — във Виетнам, Афганистан или Ирак — тук Иран успява да се противопостави симетрично на САЩ и Израел. А загубата в такъв сблъсък има съвсем различно значение: тя показва, че „гигантът“ вече не е толкова могъщ.

Това има и пряко последствие: самата идея да бъдеш съюзник на САЩ губи смисъл, ако те не могат да те защитят. Но има и обратна страна — Иран демонстрира, че изобщо не е нужен външен покровител. Страна, подложена на санкции десетилетия наред и лишена от западни технологии, успява да се противопостави и да победи със собствени средства.

Това е най-дълбокият урок от войната: моделът, при който държавите разчитат на собствената си сила, а не на чужд покровител, получи най-яркото си потвърждение в съвременната история. Разликата между „мекото“ и „твърдото“, за която говореше Шарл дьо Гол, никога не е била толкова очевидна — система на зависимост срещу система на самостоятелност.

 Арно Бертран, arnaudbertrand.substack.com

Превод: "Гласове"