Венецуела предаде най-големите петролни резерви на планетата на Тръмп

Автор: Глеб Кузнецов, Телеграм. Кузнецов е бивш главен експерт в американския център "Carnegie endowment for international peace" в Москва. Центърът прекрати работатa си в Русия след решение на Министерството на правосъдието на Руската федерация от 8.04.2022.

„Блестяща операция“ — но не в този смисъл

Тръмп нарече залавянето на Мадуро „brilliant operation“. Той е прав. Само че не съвсем в смисъла, който обикновено се влага в понятието „военна“.

1. Картел, който не съществува

„Cartel de los Soles“ — Картелът на слънцата. Звучи убедително. Като „Меделинския картел“ на Пабло Ескобар или „Ново поколение Халиско“.

Има обаче един нюанс: това не е картел.

Терминът е измислен от журналисти през 1993 г., когато двама генерали от Националната гвардия на Венецуела са заловени за участие в контролирана операция на ЦРУ по прехвърляне на кокаин към САЩ. На пагоните на генералите е имало „слънца“ — емблемата на висшия офицерски състав. Получила се е удачна игра на думи за заглавие. И тя е останала.

Оттогава експертите повтарят едно и също.

InSight Crime: „Това никога не е било наркокартел, а разхлабена мрежа от контрабандни клетки вътре в силовите структури.“

Адам Айзексън: „Това не е група. Хората никога не се идентифицират като нейни членове. Няма редовни срещи. Няма йерархия.“

Фил Гансон от International Crisis Group: „Картелът на слънцата като такъв не съществува. Това е журналистически израз.“

Бивш служител на Държавния департамент, Финукен, го формулира най-точно:

„Те наричат несъществуващо нещо, което не е терористична организация, терористична организация.“

Но най-важното: „слънцата“ са за пагоните. Мадуро е бивш автобусен шофьор и синдикален активист. Той никога не е носил военна униформа. Физически не може да има „слънца“.

Кой ги има? Министърът на отбраната Падрино Лопес — четири слънца. Диосдадо Кабельо — участник в преврата от 1992 г., близък приятел на Чавес, контролира спецслужбите, днес тича с каска и мръщи вежди. Целият генералитет, през който години наред е минавал трафикът.

С други думи — всички, които предадоха Мадуро.

2. Тактиката

Хеликоптерите MH-47 Chinook са големи и шумни. Летят при пълна луна (най-лошото време за специални операции) над град с милионно население, с ПВО, ПЗРК и зенитна артилерия.

По тях не стреля никой. Нито военните. Нито президентската охрана. Дори с пистолет. Единствената заплаха за „героичните американски спецчасти“ е техническа неизправност на хеликоптер.

Генерал Владимир Падрино Лопес записва видеообръщение няколко часа след „нахлуването“. Призовава към спокойствие. Предупреждава срещу „анархия и безредици“. Не е арестуван. Не е убит. Не е в бягство.

Министърът на отбраната на държава, която току-що е била „атакувана“, моли народа да не се тревожи. Всичко е под контрол.

Столицата реагира на залавянето на президента така, сякаш е сменена табелата на магазин.

3. Сделката е сключена

Държавният секретар Рубио вече съобщи: „Не се очакват по-нататъшни действия във Венецуела.“

Три часа след началото на „войната“ вече има мир. Удобно. Тръмп обича такива неща.

Мадуро — обвинен в наркотероризъм — лети към САЩ за доживотен затвор.

Диосдадо Кабельо — който контролира спецслужбите и има реални връзки с FARC и ELN — остава.

Генералите със „слънца“ на пагоните, през които години наред е минавал целият трафик — остават.

Тези, които буквално представляват „Картела на слънцата“ по дефиниция, току-що размениха политическия си шеф срещу индулгенция. Засега временна — после ще се види. Но и „нобеловата лауреатка на мира“ Мачадо, която вече изрази желание да управлява Венецуела, също ще има нужда от генерали. А на техните пагони непременно ще има слънца.

САЩ получават: показен процес, „победа над наркотероризма“, контрол над най-големите нефтени резерви на планетата.

Венесуелските генерали получават: изчистване на греховете чрез Мадуро, запазване на позициите, легитимация.

Мадуро получава: килия.

Резюме

Блестяща операция. Прецизно планиране. Отлични войски. Превъзходни хора.

Само че това не беше военна операция по залавяне. Това беше съгласувано транспортиране на затворник с театрални спецефекти.

Това не е историята на Нориега, когото — пак с театралност — арестуваха след реална военна операция (със загубени хеликоптери) на 4 януари 1990 г.

Това е история за днешния медиен свят.