Тагарев прилича много повече на руски шпионин, отколкото Малинов, смята той

Зеленски няма политическо бъдеще и блокира мира, заявява в подкаста на "Гласове" социологът и анализатор Андрей Райчев.

Тагарев прилича много повече на руски шпионин, отколкото Малинов, смята той, отговаряйки на въпроса ще промени ли нещо срещата между президентите на САЩ и Русия Тръмп и Путин.

Райчев заявява:

"Хората, които защитават Русия в тази война, го правят по убеждения и от исторически чувства, във вашия случай, Яворе, това е православието. Аз съм инстинктивно на тяхна страна, просто защото съм свързан с руската култура и въобще, като ми кажат, че руснаците са орки, това е смехотворно. Кой е орк? Антон Павлович Чехов ли, моят любим Юрий Трифонов, Пьотр Илич Чайковски ли? Това е абсурдно, неграмотно, тъпо и грозно. Колкото до руските агенти тук, Русия винаги е била много слаба с пропагандата. Разбира се, че има руски разузнавателни мрежи, главно военни. Те не изглеждат така, както изглеждат т.нар. руски шпиони. Например, има един Малинов, който по цял ден казва, че Путин е велик и България трябва да се присъедини към руския свят. Не така изглежда руският шпионин. Изобщо руският шпионин не е този, който вика “Да живее Путин!”. Руският шпионин вика “Долу Путин!”. Тагарев прилича много повече на руски шпионин, още повече, че е бил в Русия, там е учил и т.н. Наистина ли смятат, че разузнавачи на това сериозно разузнаване излизат и пеят “Катюша” по улицата? Хората от т.нар. градска десница ужасно се страхуват, че България ще бъде извадена от западната орбита и не че няма особено основания този страх, има. Идеята, че Путин ще влезе в натовска страна, че ще окупира, ми се вижда глупава, но купища мои познати там искрено мислят, че Путин ще дойде и ще ги арестува. Един от тях обича да носи папионка. Абсолютно искрено мисли, че него ще го арестуват. Това е смехотворно."

Ето основните тези на анализатора:

- Мирното решаване на конфликта в Украйна е под голямо съмнение, защото Зеленски може би за втори път ще направи грешка - ще се опре само на Европа и ще се опита както тогава, през 2022 г., когато беше пред подписване на мир - всичко беше готово, с изключение на това, че пристигна британският премиер Борис Джонсън и го спря - “Не, недей, воювай си! Ние ще те подкрепим! Много пари ще ти дадем, много оръжия”. Това вкара Украйна в режим на оцеляване, който може да продължи, но няма никакъв режим на възможна победа на Украйна. Това ми се вижда най-големият парадокс на ситуацията. По начало има много аргументи, но най-големият аргумент е: няма отговор на въпроса какво означава да победиш ядрена страна. Как изглежда тази победа? Дори войските тържествено да напредват, когато стигнат до Шереметиево, преди Москва, ще бъдат хвърлени атомни бомби и ще приключи всякаква победа за когото и да било. Това е абсурдно. Ядрена държава не може да бъде победена. Тя може да спре да воюва. Това се е случвало - самата Русия спря да воюва в Афганистан, изтегли се. Америка после повтори упражнението, пак се изтегли. САЩ излязоха от Виетнам, в този смисъл Виетнам победи САЩ.

- Не разбирам защо Зеленски вкара страната си в такъв режим да вади кестените от огъня на други. Не обсъждам морала и изгодата им. Има цели кръгове, среди, партии, течения, които искат Русия да е слаба и действително постигнаха целта си. Но какво постигна Украйна? А какво ще постигне след малко, ако продължи войната? Има най-различни възможни сценарии, но има ли сценарий, при който да настава мир, щастие и радост там? Няма. Защо? Съдбата не само на Украйна, това е съдбата на Литва, Латвия, България, Унгария, на самата Русия - ние сме една разпаднала се империя със сателити. Можем да проследим кой каква съдба избра и какво постигна.

- Първото бъдеще, което Украйна отхвърли, е да бъде парче от Русия, придатък към Русия. В Украйна очевидно не го искат, въпреки че дълго време наполовина го реализираха - купуваха привилегировано евтин газ, пренасяха руския газ и т.н. Първото възможно бъдеще е да остане сателит на тази голяма страна. Вторият вариант е да правиш национална държава. Обикновено не завършва добре, но понякога завършва. И третият възможен проект е европейска страна. Какво избра Украйна? Отказа се от първото, на теория претендира за Европа, практически избра втория вариант - започна да реализира национален проект. Тук дори не обсъждам действията на Зеленски и последната война. Това е съдбата на страната през последните 30 години. Това е погрешна посока. Първо, защото Украйна е многонационална страна. Там живеят 20-30 на сто руснаци, но наред с тях живеят още десетки националности. Апропо, Русия не реализира национален проект. Те даже имат две думи за това, което ние превеждаме като “руснаци” - россияни, т.е. рускоговорящите жители, докоснати от руската култура, там влизат и татарите, и евреите, и башкирите, сто и кусур нации, а “русски” значи “руснак”. И те вечно играят тази игра - никога, от царско време, през Сталинско време, досега при Путин, не реализират национален проект. Те реализират огромен имперски проект, друг е въпросът каква ще бъде съдбата му. Украинците се отказаха от руския свят, но не преминаха към строго европейски проект, а започнаха национален - “Ние сме велики”. Това е принципно сбъркано, защото естественото, реалното и единственото възможно бъдеще на Украйна - и това се доказа в цяла серия страни - е европейското бъдеще. Може би пак щеше да се стигне до тази криза заради някакви спорове за Крим, но нямаше да се води такава пълномащабна война, ако две от областите на Украйна не бяха се разбунтували. Това е реален бунт, народен бунт. Да, разбира се, Путин го подклажда, помага им, накрая ги включи в територията на Русия, но това е народен бунт на хора, които са руснаци. Забраняват им езика, започват да ги репресират и накрая изпратиха танкове в Донбас срещу мирно население.

- Хубавият проект на Украйна беше европейският, лошият проект беше да останат като Беларус чист сателит, но те избраха междинния, а тук има столетна история, Русия е основана в Киев. Обръщам внимание на една книга, написана от комунист, гениална между другото - “Тихият Дон” на Михаил Шолохов, която описва тази история. Там влизат в едно село и питат една баба “Кой ги уби?” - селото е избито. - Белите или червените?”. И тя им отговаря “Люди убили” - “Хората ги убиха”. Това е ужасно силно. Прекратява се възможността да кажеш кой е прав! Това е просто трагедия! И тук - да не помислите, че чак толкова обичам Тръмп, но той е единствено правият човек - трябва да се спрат убийствата, да спре избиването.

- Не съм от тези, които смятат, че Зеленски не е президент на Украйна. Проблемът е другаде. Проблемът е, че Зеленски няма политическо бъдеще. При всички варианти Зеленски си е отишъл, но той действа. И когато казват “Зеленски не приема”, всъщност не приема този, който ще си ходи. Путин ще стои на власт, докато си поиска - той направи монархия и е широко приет от народа - 50-60 на сто със сигурност и още 20 на сто са съгласни в момента, така че той е широко базиран. Но Зеленски ще подписва от името на бъдещото, на следващите украинци. Тук има два варианта на поведение - той да принесе някаква жертва в името на нещо следващо, например, да подпише най-неприятните неща и да обере негатива, или не, което той прави в момента. Отказва да приеме предложението на Тръмп.

- Искам да съобщя една голяма неприятност на Европа и донякъде на Америка: главният проблем на следвоенното положение е управляемостта на Украйна. Това може да излезе извън контрол. Може да стане сбиване, това е много типично за славянските страни. Видяхме, че най-тежкият момент за Владимир Путин не беше, когато се оказа, че неговата армия е корумпирана и почти недееспособна в първите дни на войната. Това на Русия се случва. Както и да е, корумпираните и некадърни началници полека се разкараха, армията започна да се бие все по-силно и е вярна оценката, че е една от най-силните, ако не и най-силната армия в света. Не е и това, че ще му излезе някой на митинг. Иван Кръстев тук има едно изумително изречение. Той казва “Когато европейски политик види 50 хил. души под прозореца, той разбира, че има голям проблем. Когато Путин види 50 хил. души под прозореца, той се чуди кой ги е изпратил”. Народът не се мисли като автономна сила, а като марионетка. Това донякъде е вярно.

- Нищо, че Путин се прави на велик, нищо, че се прави, че няма да отстъпи, Русия не е в добро положение. Най-страшният индикатор, който виждам, е, че те се принудиха да прибегнат до Корея, за да се спази политиката и да не праща момчета на смърт. Тук има една ужасна асиметрия - в Русия се бият контрактори (хора на договор), а при украинците мрат обикновени хора, наборници и мобилизирани. Затова жертвите са асиметрични. Просто единият праща професионалисти, а другите пращат хора като нашите деца, хора, които не разбират от война.

- На Русия ѝ трябва край на войната и в този смисъл враговете на Русия, които казват “Дайте да продължим” не са лишени от основание. Не знам колко могат да издържат, но този потенциал има някакви граници, а Путин ще трябва да прави война, т.е. да каже “А сега тръгва редовната армия, 1,2 млн. души” и започват да умират хиляди. В този смисъл вярвам, че Руския е склонна към някакви отстъпки. Какви отстъпки? Отговорът е много лесен: нито територия им трябва, нито богатствата на Донбас. Това, което им трябва, е лице пред народа им. Защото тази война мина през следните фази: в началото за руснаците беше страшна изненада, освен това те си представяха, както и Путин си представяше, че това ще трае дни. После главният лайтмотив беше “Скорее ето кончилось” - да свършва по-бързо. Не свърши по-бързо - три години и половина, върви към четвърта. Те леко озверяха. Путин държи линията “Украинците са ни братя”, съзнателно не стреля, старае се да минимизира гражданските жертви, със сигурност не предприе никаква жестока операция от типа да унищожи центъра на Киев, президентство, парламент, генерален щаб. Можеше да го направи. Този “Орешник” показа, че може практически всичко в мащаба на няколко километра да изравни със земята без никакво атомно оръжие. Апропо, този “Орешник”, който падна и унищожи “Южмаш”, въобще нямаше снаряди, даже не атомни, обикновени снаряди нямаше, т.е. ударът би могъл да бъде и по-силен. Може би си правят експерименти, но не това е настроението на руснаците. Там народът говори съвсем други работи: “Защо ги търпим? Защо не сме ги ударили с атомна бомба?”. Озверели са. Просто са озверели и това е опасно за страната. Пак може да се появи такова движение - дали ще е ген. Попов или ген. Пригожин, знам ли, но може да се появи. Следователно и тук се е изчерпал капацитетът. Да не говорим за икономическото изтощение. Да, има подем, но е като подема на Хитлер, рано или късно води до инфлация и тежка ситуация.

- Аз съм дълбоко убеден, че в крайна сметка Путин иска мир. На Украйна мирът е просто изгоден. Защо? Да допуснем, че ще им вземат 25% от територията, това е, разбира се, жестоко, ужасно, но Украйна спечели нещо уникално: тя доказа, че е народ. Това беше съмнителен въпрос. Наистина една трета или една четвърт са руснаци - никой от тях не дезертира, ходят и се бият срещу страната-майка, така да се каже. На шефа на Генералния щаб Сирски родителите живеят в Русия. Той просто е руснак по произход, но се бие за Украйна. Украйна се доказа, в този смисъл Украйна много спечели. Въпросът е, че тя не може да спечели повече. Тя спечели авторитет в света, приятелските чувства особено на Европа. Нататък тя ще плаща същата стока, само че по-скъпо. Зеленски има същия въпрос: “Как ще кажа на украинците? Какво ще им кажа?”. Между другото, тези думи, които им казва, са повече от достатъчни: “Ние удържахме огромна победа”. Това е факт. Добре, Донбас няма да е наш. Извинете, но къде граничи европейският свят и руският свят? Дали на Дон или на Днепър? Каква е разликата? Това е подробност в сравнение с голямото. Но това не може да стане, не само защото Зеленски няма как да го направи, а защото проектът им е националистически. Няма европейски проект там, това не е европейска страна, не защото не сме я приели. Тя по същество, по дух не е, защото не може европеецът да се изправи и да каже “От германците няма по-храбри войници”. В секундата, в която се каже това нещо, Европа се е разпаднала. А украинците по цял ден това говорят - “Ние сме най-храбрите, ние сме най-великите”. Има даже виц, както за македонците, че Луната е тяхна - в Украйна вицът е, че те са изкопали Черно море”. Всеки национализъм е леко смешен, защото много бързо изпада в крайности, но той е принципно сбъркан и затова съм песимист, защото не виждам никакъв начин те бързо да заобиколят и да тръгнат към друг вид проект.

- Европа е регион, тя не е нация. Въпросът въобще не е какви пари имаме, какви войски имаме, какви структури имаме. Въпросът е: имаме ли бъдеще или не? И то не ние, в смисъл Дачков, Райчев и още някакви говорящи хора, а народът, масовият човек. Аз съдя по следното: настъпва криза - първата криза настъпи 2008 г., нещо се случи с парите, гръмнаха американските банки. Знаете, че там като кихнат, ние имаме 39 градуса температура, нормално - периферия, но не се разбягахме, а се скупчихме. Втората криза беше Ковидът - не се разбягахме, а се скупчихме. Стадото не се разбяга, само една овца избяга от стадото - Англия, но в момента със съжаление се обръща назад. Следователно в Европа има общо бъдеще. Общо бъдеще какво означава? Обща съдба. Аз не знам какво ще стане, като се женя за това момиче, но ние ще имаме обща съдба, каквото ще стане, ще стане с нас двамата. Нито на българите, нито на датчаните им минава през главата, че имат обща съдба, но така стана, ние имаме обща съдба с тях. Като паднат върху тях бомбите, и върху нас ще паднат. Като са добре те, и ние ще сме добре. Разпадаме се, ако смятаме, че нямаме обща съдба.

Следователно имаме не агония, а родилни мъки. Раждането и смъртта много си приличат, но те са два противоположни процеса. Схващат ситуацията на Европа като агонистична, а тя е раждаща. Ние трябва нещо да родим и то се ражда, ще се роди през хората. Нови лидери ще дойдат, нови думи ще кажат, по нов начин ще живеем. Може би трябва да се въоръжим, не знам. Може би трябва да станем самостоятелни в геополитическо отношение, защото сме свикнали, че всички харесват Европа. Факт. Всички искат да дойдат в Европа. Факт, до такава степен, че идват някакви хора, които не възнамеряват да работят, а идват, просто защото тук дават 500 евро на месец. Никакво разпадане няма. Не виждам дори най-големите критици на ЕС да са намразили съседната страна - не виждам у французина омраза към германеца.

- Представят си, че ние ще бъдем суверенни - суверенна страна, която сама си взима решенията. В България имаше един политик, който ни докара до положение да станем суверенна страна - отказа се от всички, скара се с всички, казва се Жан Виденов. Две години продължи експериментът. Умряхме. Причината е дълбочинна, тя е икономическа. Отново ще се върнем на две неща: ще потече нелегална имиграция и пак хората ще ходят там, за да хранят семействата си тук и, второ, мутрагените от типа на онези най-примитивните от началото на 90-е веднага ще вземат властта.

- Тръмп успя да промени световната карта и като че ли целта му е мир. Той е убеден, че Америка печели от мира, от търговията, от бизнеса. Тръмп разклати света, първо потисна излишните безумия. В момента сме на етапа на обирането на крайностите, но това още не е новият свят. Излизаме от крайностите, опитваме се да ги балансираме, но това още не са тези големи идеи, които ще бъдат предложени на човечеството. С други думи, ние сме в преддверието на промяната. Първо, това е раждане, а не е смърт, което много държа да подчерта, и второ, ние сме в преддверието и може малко да надникнем в хола да видим какво има там. Чака ни съвсем нов живот. Съвсем друг. И аз съм сигурен, че когато стане, както винаги, ще се смеят на страховете ни, а ние вечно, както моите любими ескимоси, се опитваме за нещо съвсем ново и бъдещо да си кажем “То е еди-какво си”. Няма, то ще е друго. Светът на дилижансите ще бъде изместен от автомобилите и автомобилът не е бърз дилижанс. Друго е, съвсем друг свят.