Историята на „Елените“ започва с решение на Министерския съвет №316 от 31 август 1974 г., когато е определена площ от близо 980 декара горски фонд и около 400 декара земеделски земи за изграждането на национален ваканционен комплекс като част от партийна програма за развитие на морския туризъм.

При строителството му се е залагало на дву- и триетажни вили, заобиколени от растителност и зеленина.

25 години след приватизацията на някогашното ваканционно вилно селище то е заприличало на безвкусно бетонно гето!

40 години след откриването му, бе залят от потоп.

Курортът Елените през 1988 г. беше бутиково ваканционно селище. В момента е превърнато в бетонна джунгла, както всички останали перли на българското море.

През вече далечната 1983 година там, където южните склонове на Стара планина докосват морето, започва строителството на един уникален за времето си ваканционен комплекс наречен Елените.

Дотогава местността е била позната като Козлука, от името на спускащата се към нея от планината едноименна малка рекичка. Било е диво и прохладно място, любимо на тези, които са обичали да пренощуват край морския бряг под звездите. На скалите между него и ухаещото на бадемови дръвчета Влас през лятото редовно е имало накацали източногермански нудисти, препичащи се на жаркото слънце.

В близост пък се е намирал пустият и девствен каменист плаж "Робинзон". А в разгара на туристическия сезон с корабчета или автобуси от близкия Слънчев бряг до него редовно са се превозвали чужденци, за да се насладят на шоу програмата и кулинарните изкушения на атракционното заведение „Таляна“.

Мястото е избрано като тих залив между нос Емине и курорта Слънчев бряг. Тук дивите пясъчни плажове се свързват с иглолистните гори, осигуряващи прелестна свежест, докато планинската верига ги предпазва от студени ветрове и създава уникален микроклимат. B гopитe в пoднoжиeтo нa изтoчнaтa чacт нa Балкана e имaлo мнoгo eлeни – оттaм идвa и имeтo нa селището.

Идеята е била да се построи ваканционно селище за семеен туризъм oт зaтвopeн тип в изцяло паркова среда с обслужване „ол инклузив“.

Проектът „Елените“ в много отношения е подобен на построения в края на 50-те Златни пясъци, но в същото време много по-малък по мащаб, както и със значителни архитектурни различия.

Курортът е проектиран още в началото на 70-те години от ИПП “Главпроект“, но до изграждането му се стига след договаряне за съвместно сътрудничество с финландска туристическа компания.

Страната ни се споразумява с финландците да ни отпуснат 30 млн. долара безлихвен заем за 10 години при условие те да го изградят и там да почиват предимно техни туристи. След изтичането на срока на кредита българската държава го придобива безвъзмездно.

Построен е за две години по най-съвременни строителни методи за модерно и бързо строителство от финландската компания ,,ПроектОйл“. Курортният комплекс е изграден като затворено ваканционно селище с нискоетажни вили в паркова зона, което е позволявало да се запази естеството на тези места в едно девствено състояние.

Обособен е на две части – т.нар. финландска и френска. В едната изникват вилички, свързани помежду си с правоъгълни дворове, а в другата дву- и триетажни терасовидни вили с общ капацитет над 2000 легла. Комплексът се е целил в по-висока категория летовници.

Плажът не е голям. Югозападният е дълъг 700 м и широк 10 м, а югоизточният 800 м и средна ширина 35 м.

Ваканционно селище Елените е открито официално на 9 юни 1985 година. Лентата на новия туристически обект, в който има 240 вилни къщи, е прерязана от зам.-председателя на Министерския съвет Андрей Луканов.

За първи управител на селището, което е било зачислено към к.к. Слънчев бряг е назначен Марин Гърненков.

Изградените вили са в типично средиземноморски стил. Впоследствие са построени и двата хотела до плажа. Създаден е един малък оазис с много зеленина и простор. Тъй като плажът е бил каменист, с камиони специално е пренесен пясък дотам. За нуждите на почиващите са изградени няколко ресторанта, механа, кафе-сладкарница, бар, дискотека, търговски център, спортни игрища, два басейна, база за водни спортове и т.н. Построен е и мостик, където да акостират лодки, а западно от съществуващата тогава риболовна база – малък пристан и хелинг за спортни плавателни съдове.

Визитната картичка на курорта са били къщичките в амалфийски стил.
Цялата територия на курорта е предоставена на пешеходеца. Навлизането на автомобили в селището е било забранено. Колите са се оставяли на паркинг, а за да се влезе в Елените се е минавало по мостче над реката, която две десетилетия след откриването му ще се окаже, че е сухо дере годно за застрояване.

Курортът се е рекламирал на Запад като една малка перла на Българското Черноморие.

Освен финландци са отсядали и туристи предимно от Англия и Франция. В годината на откриването му там безплатно почиват строителите и техните семейства. А нашенците, преминаващи през бариерата му, са били основно от обслужващия персонал. Е, в интерес на истината не им е било забранено да влизат в него, както е било на „Русалка“ например.

Срещу 15 лв. на вечер при наличие на свободни места и българинът е можел да  пренощува „в това кътче от Запада“, както тогава го е определял, но само извън активния туристически сезон.

В разгара на сезона е бил плътно зает от чужденците, които са заплащали доста повече в долари. Достъпът до плажа е бил свободен срещу такса от 1 лв., а за да седнеш в заведение или да посетиш култовата дискотека там освен пари е трябвало и връзки. Но като цяло да чуеш българска реч там до началото на 90-те е било по-скоро изключение.

За времето си курортното селище е било супер модерно и функционално. След приватизацията му обаче то коренно изменя своя първоначален облик.

В средата на 90-те, в.с. Елените преминава изцяло в ръцете на българската държава.

Пет години по-късно е приватизирано от видния пловдивски бизнесмен Ветко Арабаджиев, който преди 20 години решава да измени коренно облика му и да го превърне в поредната бетонна морска джунгла. Дотогава ваканционното селище с право е можело да се нарече едно от най-приятните места по Черноморието.

Съборени са някогашният хотел „Емона“, търговският базар и част от т.нар. финландско селище. В курорта започва безразборно строителство. Де що има празно място, е залято с бетон. Построени са огромни хотели, къщи и множество търговски обекти. Комплексът от затворен тип се рекламира като „луксозно място за настаняване и забавления, което задоволява и най-изисканите вкусове“. Малко по малко обаче някогашното ваканционно селище все повече започва да заприличва на град, построен без никаква мисъл.

Не е пожалено дори коритото на река Козлушка, което е напълно застроено. В поройното дере през годините никнат като гъби апартхотели, къщи и дори аквапарк.

При навлизането на реката от Стара планина във ваканционното селище българският „инженерен гений“ измисля да я вкара в тесен тунел, преминаващ под сградите и аквапарка. Излиза отново от подземния канал чак на плажа.

Така изглеждаше селището след наводнението. Водата заля сгради, къщи, хотели, автомобили и отне човешки животи.

И така до ранното утро на 3 октомври 2025 година, когато разбушувалата се природа решава, че е крайно време да си вземе своето. За съжаление с цената на човешки животи.

Проливният дъжд е толкова силен и безпощаден, че прииждайки от обезлесените склонове на Балкана, водната стихия помита всичко след себе си. Първи й се изпречкват сградите, построени именно в дерето. Паркираните наоколо автомобили под водния напор се свличат към морето, а хората (предимно украинци) се чудят как да избягат от домовете си. Започва масова евакуация. Четири жертви взима потопът в Елените, но виновни за тяхната смърт едва ли ще се намерят.

Убити от безхаберието, от алчността или от корумпираните чиновници?! Отвсякъде извират въпросителни като придошла вода от тясна канализация. /Епицентър.бг