„Продължаваме промяната“ вече не е нов политически проект. Те натрупаха опит във властта и би трябвало да осъзнават, че претенцията им за свръх морал е несъстоятелна и ги компрометира неведнъж.

Корупцията като механизъм не им е чужда и това  отдавна стана факт. 

Всяка тяхна критика, падна победена от собствените им пороци. От аферата „Джемкорп“ през скандала с митниците и МВР до публичното оповестяване от техни кадри, че са подложени на корупционен натиск от партията им. 

Вчера кметове и общински съветници в София уличиха самото ръководство на ПП в лобизъм и корупция. Много тежко обвинение, като се има предвид, че натискът върху местната администрация е идвала от хора, приближени до лидерите на ПП и от депутати. Всичко това на фона на развятото антикорупционно знаме от ПП засилва още повече аргументите за политическата им несъстоятелност. 

След като инсталираха кмет на София, свързан с най-висши офицери от ДС, те бяха предупредени, че тези обвързаности вървят ръка за ръка с корупцията. Оказа се, че освен старата ДС в средите на ПП действат редица съвременни олигарси и брокери на влияние.

По тяхно признание самият Алексей Петров е бил техен политически ментор и дори е предложил министрите им. 

ПП ще трябва да си намерят нова политическа кауза, защото те вече ще са обект на антикорупционната битка. В момента, в който заговорят за корупция, те ще бъдат смазани от опонентите си, а електорално ще намаляват все повече. Партньорството с ПП вече носи повече щети, отколкото ползи. 

Привлекателността им като съюзник в мнозинства и управления спада драстично. По техните правила те сами трябва да се поставят под санитарен кордон, докато се изчистят от корупция, а това означава и лидерски оставки. 

Малко вероятно е ПП да успеят да се отърват от образа на неуспеха, свързан със собствената им корупция. Те все повече губят спойката си и наподобяват архитектурата на кръга Доган. А и близостта им с него е поредният разрез между публично декларираните им принципи и реалното им управление.