Разговор с доц.д-р Александър Йорданов, член на Европейския парламент от групата на ГЕРБ/СДС в ЕНП, председател на 36-то Народно събрание

- Г-н Йорданов от позицията на парламентарния опит, който имате, как ще коментирате неуспеха на управляващата доскоро четворна коалиция да състави ново правителство в 47-то  Народно събрание.

Това бе прогнозиран и не само от мен, но и от всички разумни хора, неуспех. Но любопитното е, че този неуспех на БСП и на партиите, които я подкрепят, се очертава като успех за България. Защото дава шанс на българските граждани чрез избори да излъчат едно по-добро управление на страната. И това ще стане през октомври.

- Как вие си представяте това по-добро управление.

В България има утвърдена демократична традиция. Всяко управление, в което не участва

БСП е добро за страната. И още нещо любопитно. Всяка партия, която е управлявала заедно с БСП, на изборите след това е катастрофирала. Типичен пример бе партията НДСВ, която почти изчезна от политическата сцена след колаборацията с БСП (кабинетът на Сергей Станишев). Спомням си също така, че когато малката партия ДСБ напусна Реформаторския блок и започна да подкрепя БСП, тя изпадна от парламента. Вярно е, че влезе в него отново, но едва след 4 години и след като председателят й подаде оставка. Затова и ще наблюдавам с интерес какво ще се случи с коалицията „Демократична България” например, която в 47-то Народно събрание се превърна в патерица на БСП. Важно е хората да разбират, че БСП никога не би управлявала България, ако не ползваше патерици. И още един пример. Правителството на Кирил Петков катастрофира не само поради очевидната му некадърност, но и поради факта, че в него участваше БСП. У нас тази партияе символ на провала.

- Но тогава как в сегашните условия в България може да има стабилно и успешно управление.

От 32 години е ясно, че правителствата в България се формират или с участието на БСП, или без участие на БСП. Правителствата в които червената партия не участва са успешни правителства. При всички тях България върви уверено напред. В днешната ситуация е очевидно, че успешно правителство страната ни може да има само, ако в него не участва БСП. А това означава, че успешно ще бъде само правителството, което се формира с участието на ГЕРБ/СДС – коалицията, която е политически противник на БСП. Трети път няма. Останалите партии трябва да направят избор между ГЕРБ/СДС и БСП. Нормално и стабилно развитие на страната може да има само без участие в управлението на БСП и само с правителство формирано около ГЕРБ/СДС. Всички останали комбинации са практически невъзможни за осъществяване и не съветвам гражданите да хранят напразни илюзии.

- Следователно Вашата теза е: или-или?

Може така да се каже. Ако след предстоящите избори ГЕРБ/СДС формират правителство, то аз отсега прогнозирам, че то ще сложи край на хаоса и кризата в страната. И при двете партии успешният управленски опит е налице. Европейската подкрепа също. Това са две много важни условия за успеха на едно управление: политически опит и европейска подкрепа. Правителството на Кирил Петков нямаше нито първото, нито второто. Липсата на първото бе очевидно поради попадането на голям брой абсолютни случайници в министерски и депутатски кресла. А за второто доказателство са липсващите и до днес европейски пари по Плана за възстановяване и развитие. И отново ще повторя. Главното условие за успешно управление на България е само едно: БСП да остане в опозиция. Но също така е много важно успешното правителство да се формира около две партии с ясна евроатлантическа ориентация, които са от политическото семейство на Европейската народна партия – ГЕРБ и СДС. Останалите партии, които ще се включат е логично да споделят същите ценности и политически идеи. Те трябва да клонят надясно.

- Но кои ще бъдат тези партии?

Желателно е да не бъдат популистки, леви, националистически и проруски партии. Защото видяхме до каква криза доведоха страната партии като "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" в комбинация с БСП. Поне към момента това са популистки партии, които не членуват в никое европейско политическо семейство. А към тях бих причислил и партията „Да България” с лидер Христо Иванов, която сама твърди, че не е нито лява, нито дясна и не членува в европейско политическо семейство. Да бъдеш „нито ляв, нито десен” означава, че си популист. Разбира се, всяка популистка партия има шанс да стане нормална партия, с ясна идейно-политическа ориентация. Но и тук условието е същото: не би трябвало да се коалира с БСП. Мисля, че всички се убедиха и станахме свидетели как се задълбочи икономическата криза у нас, когато коалицията „Демократична България” се събра със споменатите популистки партии и с БСП.

Голяма опасност за България са прокремълските партии. "Възраждане" е такава партия. От нея нищо добро за страната не може да се очаква. Така че няма да бъде лесен през октомнври изборът на гражданите. Много са кьорсокак партиите у нас, затова и много често страната ни забива в кьорсокак.

- И тогава къде е надеждата.

Надеждата е, че ГЕРБ и СДС ще победят на предстоящите избори, но в българския парламент ще влязат и други партии, които също като тях ще искат да работят за успеха на България. Но дали наистина искат това е въпрос, който всяка партия трябва сама да реши. Например довчерашната управляваща четворна коалиция не желаеше да работи за успеха на България, представителите й оставиха впечатлението, че работят само за личните си интереси и затова и се сгромоляса толкова бързо. Всяка демократична партия, която реши да участва в управленска коалиция заедно с ГЕРБ/СДС ще оззначава, че е избрала добрите дни за България.

- Но днес много от партиите, които споменахте са срещу ГЕРБ/СДС. Говорят за статукво, за корупция. Не се ли получава тогава омасьосан кръг.

По-скоро е глупаво вързан гордиев възел, който гласоподавателите за броени секунди могат да разсекат със своя избирателен вот. Защото този възел не се разплита, а се разсича с гласуване.У нас статукво може да се нарече единствено намъкването във властта на БСП по всякакъв тарикатски начин. Тревожното е, че напоследък и партиите от "Демократична България" ползват същите бесепарски политически номера. Така ДСБ, „Да България” и „Зелено движение” остават впечатлението, че с БСП са от един дол дренки. И в този смисъл, колкото и да е странно да ви прозвучи, ДБ са по-скоро новото статукво. Защото, както гласи народната мъдрост: с каквито се събереш такъв ставаш. А ДБ се събраха с единствената статукварска партия у нас, стогодишната червена статукварница, която многократно е менила името си, но не и същността си. Това е партията, която още в началото на прехода към демоскрация положи основите на корупционните практики. Затова и не се изненадвам, че много от демократите у нас, които помнят началото на този преход, виждат в действията на ръководството на ДБ типично неокомунистическо поведение, т.е. продължение на бесепарското статукво. Други пък обясняват тази им обвързаност с БСП с това, че много от техните членове и симпатизанти са от номенклатурни комунистически семейства, ползвали са „благините” на комунистическия строй покрай родителите си и е трудно да се разделят с партията наследник на БКП - партията, в която са членували техните родители, близки и роднини. На мен напрамер ми прави впечатление, че много бивши агенти и сътрудници на бившата комунистическа Държавна сигурност подкрепят яко „Демократична България”. Това не може да е случайно. И тук също виждам съвпадане на интереси с БСП. Затова и се чудя не необразоваността на някои журналисти, които наричат ДБ „градска десница”. По-скоро става дума за лявомислещи хора с пъпна връв, която ги прави зависими днес от БСП.  Но аз не съм загубил надежда, че в „Демократична България” извън ръководството й, разбира се, все още има хора с истински десни убеждения, които са против статуквото на БСП в България. Жалко ще бъде, ако ги няма.

А що се отнася до корупцията тя трябва да се търси там, където държавен ресурс изтича в неизвестна посока. В тази посока живеят известни олигарси от комунистическо и ДС потекло. От корупцията се облажват и политиците, които се заиграват с БСП. И самата БСП, разбира се. Това наблюдавахме при промянаджийското управление през последните  шест месеца. Такъв бърз темп на корупцията у нас преди това имаше само при управлението на БСП с премиер Жан Виденов. И ако си спомняте тогава България тотално катастрофира. Затова е добре, че правителството на Кирил Петков падна преди да е настигнало по "успехи" правителството на Жан Виденов. Но бих добавил и още нещо, което намирам за много важно.

Всяка промяна трябва да има видимост. Тя не може да е невидима. При управлението на ПП ГЕРБ, например, както в коалиция с Реформаторския блок, така и с „Обединени патриоти”, имаше такава видимост на промяната. Тя се случваше пред очите на всички ни: новите пътища, предприятия, училища и детски градини, спортни зали, обновените улици, булеварди и площади буквално във всички български градове и села. Това се случваше пред очите на всички ни. И това бе видима и забележителна промяна. Управлението на Кирил Петков изпразни думата промяна от съдържание. Тя днес нищо не означава. Заместиха я думи като „бухалка” например. Промяната дори вече се нарича „рашковизъм”. Посята бе омраза, а не промяна в България. Имам чувството, че управляващите през последните месеци един гвоздей не забиха, та да мога да кажа, че нещо са променили към добро. По-скоро, ако изобщо говорим за промяна при управлението на ПП, ИТН, БСП и ДБ, то по-скоро би трябвало да говорим за движение назад на България, за „заден ход”. Този ход е също „промяна”, но не го препоръчвам за нашия народ. Слушахме месеци наред само празни приказки и равносметката е, че огромни финансови средства отпътуваха в неизвестна посока, а може в известни джобове. Такова чудо сякаш не е било. Но е така, защото емблематичната за такъв тип управление БСП (управление от типа "лява ръка-десен джоб") си  намери дружки главно в лицето на ПП и ДБ. Дано служебното правителство, което предстои да бъде назначено от президента има смелостта и достойнството да поразрови авгиевите обори на „промяната”.

- Ще продължи ли кризата при служебното правителство на Румен Радев?

Естествено, че ще продължи. Самият президент е архитект на кризата у нас. Той преди две години вдигна юмрука на омразата и повече тълпата срещу демокрацията. И затова сега сме в криза. Разбира се, винаги ще се намерят удобни на президента политолози, които ще оправдават действията му с „международното положение”. Но за мен няма съмнение, че подкрепяйки т.нар. промяна Румен Радев действаше против интересите на България, против националната сигурност и стабилност, против успешното ни развитие. Това че днес той е в конфликт с тези, които сам лансира във властта, не го оправдава. Не оправдава и тях, че за кратко време съсипаха България. Затова и нищо добро не очаквам от служебното правителство на президента. Дано поне проведе честни избори, което е негова конституционна задача. Но и в това се съмнявам. Защото продължава да се стеле мъгла над докараните от антидемократична Венецуела т.нар. мадуровски машини за гласуване. В демократичния Европейски съюз се гласува с хартиени бюлетини. У нас т.нар. промяна ги отхвърли. Което още веднъж доказва, че партиите на „промяната”не са истински демократични и са далеч от европейските граждански ценности. Но както е прието да се казва, надеждата умира последна. Аз живея с надеждата, че след изборите през октомври България ще има по-добро управление и то ще бъде такова, защото ще се формира около проевропейската коалиция ГЕРБ/СДС.