Александър Йорданов: Памет - Преди 31 години бе първата синя победа!

Избрано 14.10.2022 16:12 Снимка: ДНЕС+

Александър Йорданов: Памет - Преди 31 години бе първата синя победа!

На 13 октомври 1991 г. победихме. И успяхме да формираме правителство. За доброто на България би трябвало и сега така да стане. Без правителство на ГЕРБ-СДС няма да има хубави дни за България." Това написа на профила си в социалната мрежа евродепутатът от коалицията ГЕРБ-СДС Александър Йорданов, по повод на 31 години от първото обикновено Народно събрание, когато СДС печели изборите и успява с подкрепата на ДПС да състави правителство със 110 депутата на СДС и 24 депутата на ДПС. Избирателната активност е била 83,9%.

Ето и цялата публикация без редакторска намеса:

"ПАМЕТ: ПЪРВАТА СИНЯ ПОБЕДА

На 13 октомври 1991 г. се проведоха парламентарни избори за първото обикновено Народно събрание след 45 години комунистически режим. Това бяха изборите за 36-то Народно събрание. Избирателната активност бе 83,9% , а за синята коалиция СДС гласуваха 1 903 567 избиратели или 34,4%. За БСП гласуваха 1 836 050 избиратели или 33,1%.

Трети резултат получи Движението за права и свободи, за което гласуваха 418 168 избиратели или 7,6%. Разпределението на депутатските места бе следното: СДС – 110 депутати, БСП – 106 депутати и ДПС – 24 депутати. Така пред нас, сините, имаше две възможности – да съставим правителство на малцинството и да разчитаме в законодателните си инициативи на подкрепата на ДПС, или да останем, както и след изборите за VII Велико народно събрание, отново в опозиция. Избрахме първото. Филип Димитров стана премиер, а Стефан Савов - председател на парламента. Подкрепи ни ДПС.

В нашите среди имаше и „революционери“, в чиито глави се въртеше идеята за „избори до дупка“. Те мечтаеха за перманентна революция до „пълна победа“, за постигане на абсолютно мнозинство. Но това бяха по-скоро емоции и илюзии далеч от реалността. Симпатизирах им, но бях наясно, че трябва да използваме и най-малката възможност, за да поемем управлението на страната. Защото бившите комунисти бяха скапали България.

Тяхното правителство с премиер Андрей Луканов бе докарало страната до просешка тояга. През печално известната "Луканова зима" нямаше мляко за децата и бензин за автомобилите. След като Луканов си подаде оставката, в 7-то Велико народно събрание бе гласувано "експертно" правителство с премиер съдията Димитър Попов, което либерализира цените на стоките от първа необходимост.

Те наистина се появиха отново в магазините, но на цени, които ошашавиха народа. Тогава премиерът посъветва гражданите изобщо да не пазаруват с думите: "За Бога, братя, не купувайте!" И за миг не помисли как се живее без да се купува. За съжаление в това мешано правителство заедно с комунистите участваха Иван Костов, Иван Пушкаров и Димитър Луджев, които и до днес някои броят за "сини".

След новината за победата заявих, че „демокрацията победи с малко, но завинаги“. По-късно преиначиха тези ми думи в: "СДС победи с малко, но завинаги". Ясно е, че не е възможно една партия да победи "завинаги". Но, че е необходимо в България да има винаги демокрация, искрено вярвах.

На изборите подкрепяните от президента д-р Желю Желев нови политически проекти – СДС-център и СДС-либерали, не успяха да преминат парламентарната бариера от 4%. Те получиха съответно 3,2% и 2,8% от гласовете на избирателите. Това бяха гласове на разделението, които лишиха СДС от ярък изборен успех и респективно от самостоятелно парламентарно мнозинство.

СДС - център и СДС - либерали бяха създадени от напуснали синята коалиция депутати от 7-то ВНС. Те бяха пренебрегнали решението на Националния координационен съвет на СДС да не гласуват за новата българска конституция, тъй като тя залагаше сериозни капани пред бъдещото демократично развитие. Основният бе невъзможността за реформиране на независимата съдебна система. На практика това означаваше липса на справедливост, шанс за мутрите и възможност кадрите на БКП и ДС да разграбят безнаказано България. Но през 1990-1991 г. все още бе силна илюзията, че заедно с бившите комунисти може да се осъществява демократичен преход. На тази илюзия служеше президентът д-р Желю Желев.

Не успя да премине парламентарната бариера и БЗНС „Н. Петков“. Тази партия също пропиля много демократични гласове – 3,4%. Амбицията на някои от тогавашните лидери на партиите от коалицията СДС да приемат заедно с парламентарното мнозинството на БСП във ВНС новата българска конституция направи така, че на изборите на 13 октомври 9,4% от избирателните гласове бяха отнети от синята победа. Това е поучително.

Приемането на Конституцията легитимира бившите комунисти като „строители на демократична България“. СДС не само остана далеч от необходимото за стабилно самостоятелно управление парламентарно мнозинство, но освен парламентарна опозиция в лицето на БСП, получи и извънпарламентарна такава, подкрепяна от президента. И само след 10 месеца президентът д-р Желев атакува абсолютно несправедливо правителството на СДС.

Това стана на печално известната пресконференция на "Боянските ливади". Изразът "Боянски ливади" е мой. Медиите, ръководени в този период от бивши агенти и сътрудници на комунистическата Държавна сигурност, провокираха постоянно разцепление в сините редици, като представяха в позитивна светлина единствено напусналите синята коалиция политици. Тяхна бе тезата за разпадането на СДС. Тя е в употреба и до днес. Повтаря се от предатели на демокрацията.

Всъщност през целия преход сме свидетели на един и същ сценарий: „недоволни“ напускат „сините" редици, за да реализират нови политически проекти. Но всички те се оказаха неуспешни и просъществуваха от ден до пладне. Спомняме ли си за "Нова република"? И защо пропадна Реформаторският блок? И какво постигна самостоятелно ДСБ?

През 1991 г. ченгета и комунета, досущ като днешни привърженици на ДБ, твърдяха, че СДС е нещо временно което е „изпълнило мисията си“ и трябва да бъде „погребано“. Стигна се и до отвратителното кощунство бившият лидер на СДС и премиер Иван Костов да произнесе подлата фраза: „Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото.“ И само няколко години по-късно, вече като лидер на новия проект ДСБ , да потърси СДС за коалиция с цел да се върне в парламента - Синята коалиция. Истината е, че разделението в сините среди възроди амбициите на червените.

И стигнахме до днес, когато станахме свидетели как ДБ се прегърна с БСП, заради кокала на властта. Позор. Тридесет и шест партии участваха на изборите за 36-то Народно събрание проведени на 13 октомври 1991 г. Не бяха малко куриозните участия.

Така например Християндемократическата партия получи само 5 гласа, Партията на собствениците в България – 8 гласа, Обединеният демократичен съюз – 30 гласа. 26 партии получиха на изборите под 1%. Това още тогава показа, че политическата неадекватност и липсата на преценка на собствените сили и качества, е масово явление у нас. Мераклии за участие на избори обикновено са лица, които силно надценяват своите възможности и подценяват интелигентността на избирателите.

Тази тенденция не е променена и до днес.

Общо 1 330 391 български граждани през 1991 г. гласуваха за партии, които не успяха да преминат избирателната бариера от 4%. Всички те не схванаха, че отстраняването на бившата комунистическа партия от власт е първа и основна задача пред българската демокрация. От нейното успешно решаване зависеха реформите във всички сфери на националния живот. Аз и досега не съм им простил. Към групата на безхаберниците трябва да добавим и гласувалите 52 617 души за т.нар. независими кандидати, от които естествено нищо и никога не е зависело.

От 13 октомври 1991 г. са изминали 31 години. Би трябвало българските граждани вече да са си взели поука. Но последните избори показаха, че българинът бавно вдява. Затова и стотици хиляди гласове отидоха и на тези избори на вятъра, т.е. за популистки партии, за БСП и за техните политически патерици ПП и ДБ.