От Фейсбук профила на евродепутата от ЕНП/СДС Александър Йорданов:

ПАМЕТ: НЯМА ХРАМ БЕЗ КАМБАНА ИЛИ ЗА БОСИЯ

       Отишъл си е поетът бунтар Николай Колев- Босия. Бог да го прости!

       В края на месец април 1989 г., половин година преди комунистите да изиграят номера със „свалянето” на Тодор Живков и "преустройството", той пише прекрасното  стихотворение „Гладна стачка”:

Ний всички сме

във гладна стачка.

Нима наистина

не знаете защо и как?

Огъват се краката ни

при по-голяма крачка.

Боли измъченият

от глада гръбнак.

Гладът за свобода-

всеобща гладна стачка.

Гладът за красота-

безсрочна гладна стачка.

Гладът за истина-

щафетна гладна стачка.

Гладът за светлина-

безкрайна гладна стачка.

Хей, вие, гладните!

Все още ли очаквате отгоре,

от тази окопана шайка на баира

хамбарите със светлина да ви отвори

и къшей свобода да ви сервира?”

         От написването на това стихотворение са изминали 34 години. Смениха се много  "окопани шайки на баира", но въпросът, зададен от поета е все така актуален.

     Николай Колев обичаше да повтаря,  че с "бездействие не се решава нито един проблем”. И протестираше срещу неправдата, включително и излагайки на опасност здравето си.

     Много преди "Демократична България" да започне да спекулира на тема "съдебна реформа", той бе написал: "Съдебната власт у нас е нереформирана и не може да се  разчита на защита от закона”.

         Николай Колев-Босия не цепеше басма на властимащите. Нападаше ги директно, иронизираше ги, присмиваше им се.

     На 29 юни 2018 г. написа в своя блог: „Имам чувството, че Народното събрание се е превърнало на филиал на Централния софийски затвор, в който има фестивал на художествената самодейност”. Няколко дни по-късно сподели, че е успял да си осигури инвалиден стол. Знаеше какво го чака.

      Бележката за него в Уикипедия е кратка: дисидент, поет и журналист, един от създателите на първия независим синдикат в България „Подкрепа”, председател на Независимото дружество за защита правата на човека – от юни 1990 г. до юли 1992 г. Няколко пъти преди 10 ноември 1989 г. лежи в Старозагорския и в Софийския затвор за антикомунистическа дейност. Подиграваше във вицове и епиграми правешкият каскет. Автор е и на няколко книги.

      От първите му стихотворения ни дели пропаст време, но гражданските послания в тях продължават да са актуални. Което не говори добре за нашето демократично време. Но защо е така? Босия е дал отговор и на този въпрос. На 10 юни 2016 г. той пише: „България се управлява по руски модел”! И пояснява: „Ако имаше средна класа, България нямаше да намалее с 3 милиона човека. Ако имаше средна класа, това щеше да бъде моделът у нас, а ние вървим по руския модел, изцяло! Аз слушам радио „Свобода“ на руски език и това, което чувам, че се случва там виждам, че абсолютно става и у нас.“

        През есента на 1997 г. той издаде една книжица с предълго заглавие: „Старите митове умряха. Нови все още няма. Тогава – накъде?” Двадесет и шест години по-късно написаното в нея продължава да е актуално. Ще си позволя един по-дълъг цитат от "петия мит", който според Босия е  „Дядо Иван”:

      „Русия е създадена след Българското царство. Нещо повече, Русия е наследила държавността, получава християнската религия  и писмеността си именно от България. Ние сме по-стара държава от Русия и ако някой трябва да има уважението на другия, то това е от страна на Русия към България. За голямо съжаление нещата не стоят така. Имайки исторически комплекс към България именно поради огромната роля за създаването на Руската държава, Русия винаги се е стремяла да унищожи създателя си и да стъпи на Проливите. Достатъчно е да бъде прочетена книгата на Татишчев „История русской дипломатии”, издадена през 1890 г. в Санкт Петербург. Според концепцията на Руската империя …България трябва да бъде поделена между Сърбия, Гърция и Русия, като една значителна ивица около Черно море, приблизително до Пловдив трябва да остане руска. …Същото се отнася и за бившия СССР. Не мога да разбера, защо ние, българите, се стремим да бъдем повече славяни и русофили от чехите, поляците, словенците, хърватите? …Защо българите не се обиждаха, когато обикновените руски туристи, водени на тумби от кагебистите, приказваха за България като за 16-та съветска република? Стигаше се дори дотам, че българската комунистическа върхушка разпореждаше на българските спортисти да губят срещите си със съветските. И това се приемаше от множеството българи за естествено. Подобно самоунижение може да бъде създадено само от един идиотски мит. А известно е, че идиотският мит дава идиотски резултати и създава полуидиоти”. 

         Това е написал поетът. Това са силни, но верни думи. Когато у нас журналисти го интервюираха те обикновено бързаха да съобщят "новина" за поредната му акция с "гнили домати", с които той замеряше тези, които по-справедливо би било да бъдат замеряни с камъни. Питаха журналистите, но се разсейваха за размисли като тези, които цитирах. Затова пък в справка на Държавна сигурност от 4 ноември 1989 г. четем:„Интелектуалното ниво на Колев е много добро. Впечатление прави нихилистичното  му отношение към всичко създадено у нас в годините след социалистическата революция… Особено нагло и цинично се отнася към МВР и конкретно към служителите на ДС”.

     И отново за Русия: „В Русия няма политика. Там има само силови решения. Руският прочит на историята е крайно нежелателен за нито една европейска държава. Самото съществуване на една такава територия е опасна за цивилизацията повече от всичко друго. Тя е обречена да се разпадне, но това няма да стане без големи пакости. Свръхагресията рано или късно се изявява по най-бруталния начин.” 

    Изключително прозорливи думи. Варварската агресия срещу Украйна е пред очите ни.

       Не всички бяха съгласни с действията и думите на Босия. В преходни периоди няма безгрешни. И Босия не бе такъв. Неведнъж грешеше в прецените си за хора и събития. Но въпреки това той ще бъде запомнен като глас на безгласните в България. С поезията и публицистиката си, с протестните си гладни стачки, той им казваше: не бойте се, потърсете правата си. 

      В стихотворение писано в Централния Софийски затвор на 18 август 1989 г. Босия изповядва:

"Искаш ли да си безгрешен?

Взимаш шепа гипс.

Пълниш си устата.

Чакаш.

Във ушите

слагаш восък.

Върху очите-

лейкопласт.

Носа

защипваш с менгеме.

Сърцето?!

Сърцето атрофирало

изхвърляш на боклука.

На черепа-

прецизен кюретаж."

        Николай Колев – Босия отказа да бъде „безгрешен”, отказа да „какавидира”, да изхвърли сърцето си на боклука. И затова вече е в един по-добър свят, където няма да го достигат безумията, в които и днес е потопен животът ни. В този друг свят той отново ще говори със свой глас. Защото няма храм без камбана!