Александър Йорданов: Мераците за власт не погасват дори пред пандемията и срещата със смъртта

Избрано 31.05.2020 13:22 Снимка: ДНЕС+

Александър Йорданов: Мераците за власт не погасват дори пред пандемията и срещата със смъртта

Александър Йорданов, евродепутат от СДС

Ясно е, че дори пандемията Covid-19 и срещата със смъртта, не озапти мераците за власт у нас. Цинично бе опозиционното поведение в този период. Връх на подлостта бяха атаките не само срещу правителството, но и провокациите срещу Националния оперативен щаб и неговия ръководител ген. В. Мутафчийски. А най-голямото падение бе, когато пишман опозиционери започнаха да ползват като опозиционни аргументи дрисъците на лице, укрило се от правосъдието. Най-нетърпеливите организираха и демонстрации: едни държаха своите симпатизанти прави на площада, а други им осигуриха столове. Президентът и той припяваше на всяко опозиционно действие. И така още повече сриваше опозицията.

В ход е предизборна кампания. До изборите остават 10 месеца. Появиха се и първите социологически прогнози.

Защо обаче мераклиите за власт вдигат шум, но и се крият? Нито една опозиционна партия например не е заявила кого смята да номинира за премиер, ако спечели изборите. Кой е нейният кандидат за министър председател? Тезата: "който и да е той - няма значение", е толкова тъпа, че автоматично води до загуба всяка политическа сила, която я споделя. Защото е недемократична и кара българските граждани да гласуват неинформирано.

В Европейския съюз практиката е партийният лидер да бъде и потенциален кандидат за премиер, ако неговата партия спечели изборите. Дори тя и да формира коалиция, пак партийният лидер на победителите е този, който ще бъде кандидат за премиер.

Имаше период у нас, когато се лансираше удобната на олигархичното задкулисие и за престъпните групировки теза, че е добре да се формира "програмно-експертно" правителство. Партийните лидери да останат зад кулисите и оттам да дърпат конците на съответното правителство, а пешкира да опира някой Орешарски. Тази теза добре устройва политическите тарикати, но няма нищо общо с демокрацията.

Но кои са всъщност лицата, които се канят да стават премиери. С най-големи шансове, както показва социологията, е лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов. Очертава се тази партия отново да спечели парламентарните избори. Важен фактор това да се случи е успехът на сегашния кабинет в справяне с извънредната кризисна ситуация, предизвикана от пандемията с коронавируса. Това се признава от Европейската комисия. Конкретното признание се изразява във факта, че на страната ни се отпускат от новосъздадения Фонд за възстановяване на икономиката на ЕС 15 милиарда евро или 1/5 от нашия Брутен вътрешен продукт. Тук няма какво да се умува. Това е висока оценка, но не е за опозицията.

Кандидат за премиер на България е и Корнелия Нинова. В ситуацията на кризата БСП се провали. Не успя да се ориентира. Поведението й бе неадекватно. Социолози и политолози отчетоха, че рейтингът на тази партия се е сринал. Но въпреки това е добре гражданите отсега да са наясно че ако Бойко Борисов не бъде отново премиер, то най-вероятно това ще бъде Корнелия Нинова. Но кои са другите мераклии?

На трето място, според социологическите проучвания, е Движението за права и свободи. Но трябва чудо да стане, за да може тази партия да спечели парламентарни избори. Ако обаче то се случи, нека гражданите отсега да знаят, че премиер на България ще бъде Мустафа Карадайъ или почетният председател на тази партия Ахмед Доган. Впрочем, това е българската либерална партия и тя има свои евродепутати.

Социолозите сочат също така, че голям мераклия за премиер на България е Станислав Трифонов. Признавам си, че не знам как се казва неговата партия, но той твърди, че я има. Не познавам нито един друг политик от нея. А и мисля , че и той самият не познава. Затова и гласуването за тази "неродена мома" ще бъде като игра на жмичка, като търкане на талончета от лотарията на Васил Божков.

Следват две политически сили с почти равни възможности, но според социолозите те са в дъното на "класирането": Обединените патриоти и Демократична България. Те също като ДПС разчитат на чудото. Обединените патриоти май вече не са обединени. Но ако чудото вземе, че се случи, ясно е, че Красимир Каракачанов ще бъде кандидат за премиер. А може би Валери Симеонов? Третият "обединен патриот" - Волен Сидеров междувременно стана софийски общински съветник и най-вероятно кандидат за премиер няма да бъде. Стига му, че беше кандидат за президент.

Кой от своите партийни лидери би предложила за премиер "Демократична България", ако и се отвори парашута на чудото. Четирима са мераклиите: Атанас Атанасов, Христо Иванов - съпредседатели и Владислав Панев и Борислав Сандов - съпредседатели на партията "Зелените".

Мераклийка е и Мая Манолова, за чиято партия не се сещам как се казва, но за Костинбродската афера и голямото мераклийство за кметския стол в София си спомням. Мераклия е и Костадин Костадинов от проруската партия "Възраждане". Би било чудо невиждано, ако един от двамата стане премиер на страната. Дълго, много дълго ще има да ни се диви светът. Има ли още кандидати за премиери? Може би Татяна Дончева? А може би Веселин Марешки?

Но ще попитате и с право, защо не споменавам за СДС? Защото при СДС всичко е ясно. Ние сме там където е победата. Там където е демократичния разум, а не псевдореволюционните авантюри. СДС винаги е имало една цел: да не допусне БСП да управлява България. Достатъчно е да се прочетат позициите, които партията заемаше по време на извънредната ситуация с пандемията Covid-19, а така също и позициите ни по всички основни политически проблеми днес, за да се убедите, че добрината и разумът са за нас основна политическа ценност. Влезте в сайта и четете.

Лидер на СДС е проф. д-р Румен Христов. Той е разумен политик. Няма да го чуете да говори празни приказки. Намирам за логично виждането му СДС да продължи коалицията си с ПП ГЕРБ и на националните избори, защото тази коалиция се възприема много положително в Европейската народна партия, а това е дясното политическо семейство на Европа. Така практически се събират заедно първият член на това семейство от България и един сравнително нов член - ПП ГЕРБ. В ЕНП членуват и Демократи за силна България, но преди време, след като разби успешния Реформаторски блок, тази партия реши, че по са й близки леви партии като Зелените или такива, които сами не знаят леви ли са или десни - като "Да, България". Това наистина е интересен въпрос, но ми се струва, че възгледите на дабългаристите са по-близки до либералните възгледи на ДПС.

Важно е и трябва да се знае, че всички партии, които ще заемат места след второто на предстоящите парламентарни избори, ще трябва да решат една задача: с коя от първите две партии ще се коалират, за да управляват. Защото, ако не искат да управляват, това означава, че лъжат избирателите си и целият им мерак е бил само за депутатската заплата. Няма логика да се гласува за партия, която не желае да управлява, а и не декларира ясно своите намерения с коя друга партия смята да участва в коалиционно управление. Защото опозиция държава не само не управлява, а и не оправя. Не са един и два примерите, когато партия, която предизборно е говорела едно, след тях прави точно обратното. Логично е предизборно партиите, които очевидно нямат шанс за победа, да споделят със своите избиратели следизборните си намерения. За да няма неприятно изненадани, както се случи в миналото с избирателите на Атака и ДСБ например.

Ако днешните социологически данни са реални, то е ясно, че партите след второто място ще трябва да избират дали да се коалират с ПП ГЕРБ или с БСП. Ако заявят, че не желаят коалиране с нито една от тези партии, това ще бъде ясен сигнал, че ще останат в опозиция. Добре е този техен избор да е известен на избирателите им предварително. Имаше преди години смешни политолози, които преди всички парламентарни избори твърдяха, че ПП ГЕРБ и БСП ще се коалират. Не познават вече 10 години и още не са си изяли дипломите. Същите сега ще се опитат да пуснат или същата лъжа или да добавят нова.

Всъщност, това е. Политиката не е безименна. Кандидатите са ясни, партиите - също. Румен Радев ще помага на опозицията, но това няма да доведе до отваряне на нейния парашут.

Важно е, когато разсъждаваме за политиката да разсъждаваме с имена. Когато казваме: "долу тогоз" да добавяме веднага и кого точно - с името му и биографията му, искаме да видим "горе". В политиката е крайно непочтено да се твърди: "да махнем този, пък сетне ще видим, ще му мислим". Който така ви говори е провокатор, а не политик. Та, такива ми ти работи.

* Заглавието е на ДНЕС+

CHF CHF 1 1.81853
GBP GBP 1 2.16174
RON RON 10 4.04465
TRY TRY 10 2.27227
USD USD 1 1.66157