Убийството на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей нанесе един от най-сериозните удари по ръководството на страната след Ислямската революция от 1979 г. Хаменей пое върховната власт през 1989 г. след смъртта на аятолах Рухолах Хомейни, който пък оглави Ислямската революция срещу проамериканския шах Мохамад Реза Пахлави.

В неделя иранският президент Масуд Пезешкиян заяви, че търсенето на отмъщение за убийството на Хаменей и други висши ирански представители е "дълг и законно право" на страната.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи операцията като "момент на освобождение", прогнозирайки, че премахването на "главата" ще доведе до бърз колапс на "тялото". В Иран обаче реалността изглежда далеч по-сложна.

Разговори с вътрешни източници, военни експерти и политически социолози сочат, че "обезглавяването" на върха на властта може да не доведе до резултатите, които Западът очаква. Вместо това съществува риск да се роди т.нар. "казармена държава" - параноична, силно милитаризирана система, която се бори за оцеляването си без политически червени линии, пише "Ал Джазира".

Границите на "обезглавяването"

Основната теза зад американската операция е, че Иран е твърде крехък, за да оцелее след смъртта на върховния си лидер. В телефонно интервю за CBS News Тръмп заяви, че "знае точно" кой дърпа конците в Техеран и добави, че има "няколко добри кандидати" за наследник на върховния лидер, без да даде подробности.

Военни анализатори обаче предупреждават, че въздушните удари сами по себе си рядко водят до "смяна на режима". Бившият заместник-помощник-министър на отбраната на САЩ Майкъл Мълрой заяви пред "Ал Джазира", че без "войници на терен" или напълно въоръжено вътрешно въстание, дълбокият апарат за сигурност може да оцелее, стига да запази вътрешното си единство.

"Не можете да постигнете смяна на режим само чрез въздушни удари", казва Мълрой. "Ако е останал някой жив, който да говори, режимът все още съществува."

Тази устойчивост се корени в двойната военна структура на Иран. Държавата не се защитава само от редовната армия (Артещ), но и от Корпус на гвардейците на ислямската революция - мощна паралелна военна сила, натоварена по конституция със защитата на системата "велаяти-е факих" (върховенство на ислямския юрист).

Подкрепа оказва и Басидж - широка доброволческа паравоенна мрежа, внедрена във всеки квартал, специално обучена да потушава вътрешни безредици и да мобилизира идеологически лоялисти.

Активирани "протоколи за оцеляване"

Според анализатора от Техеран Хосейн Ройваран ударите са ликвидирали най-висшия ешелон на сигурността, включително съветника на Хаменей и секретар на новосформирания Върховен съвет по отбрана Али Шамхани.

Секретарят на Висшия съвет за национална сигурност, Али Лариджани, обяви, че процесът по предаване на властта започва незабавно.

По думите му ще бъде сформиран временен ръководен съвет, включващ президента, ръководителя на съдебната власт и представител на Съвета на пазителите, който ще управлява до избора на нов върховен лидер.

Бързото формиране на такъв съвет показва, че системата е задействала своите "протоколи за оцеляване". Според Ройваран иранският модел е "институционален, а не персонален" и може да функционира на "автопилот", дори когато политическият връх е отстранен.

Въпреки това анализатори предупреждават, че посоката остава неясна. Абас Аслани от Центъра за стратегически изследвания на Близкия изток отбелязва, че властите се опитват да демонстрират стабилност, докато въздушните удари срещу военна инфраструктура в Техеран и други градове могат и да се засилят.

От теокрация към националистическо оцеляване

Най-същественият обрат е реторичен. Веднага след смъртта на върховния лидер управляващите започнаха да изместват акцента от религиозната легитимност към защитата на националното оцеляване.

Лариджани предупреди, че крайната цел на Израел е "разцеплението" на Иран. Изтъквайки риска страната да бъде разпокъсана на етнически държавици, ръководството се стреми да мобилизира и светски иранци и опозицията срещу външния враг.

Тази стратегия усложнява надеждите на САЩ за масово въстание. Политическият социолог Салех ал-Мутайри отбелязва, че обявените 40 дни траур създават своеобразен "погребален капан" за опозицията - улиците вероятно ще бъдат изпълнени с милиони опечалени, което ще затрудни организационно и морално антирежимните протести в краткосрочен план.

Краят на "стратегическото търпение"

Ако Иран преживее първоначалния шок, държавата, която ще се оформи след това, вероятно ще бъде различна - по-малко предсказуема и по-склонна към насилие.

С години Хаменей следваше доктрината на "стратегическо търпение", поемайки удари, за да избегне мащабна война. Според професора от Техеранския университет Хасан Ахмадиан тази епоха е приключила с неговата смърт.

"Иран научи тежък урок от войната през юни 2025 г.: сдържаността се тълкува като слабост", казва той. Новата логика в Техеран може да бъде политика на "изпепелена земя".

Съществува риск полевите командири, освободени от предпазливостта на духовното ръководство, да реагират с по-голяма ярост. Убийството на Хаменей унизи системата за сигурност и разкри сериозен провал в разузнаването, посочва Ликаа Маки от Центъра за изследвания към Al Jazeera Centre for Studies.

"Вярващият не бива да бъде ухапан от една и съща змия два пъти, а Иран беше ухапан два пъти", казва Маки, визирайки серията американски удари. Това "пълно оголване" вероятно ще направи новото ръководството по-параноично и ще превърне страната в хиперсигурностна държава, която ще възприема всяко вътрешно несъгласие като сътрудничество с вражески сили по време на война.