Продължение...

---

И все пак, г-н Доган, вие отключихте кризата, без да искате сигурно, с провала на сделката за „Булгартабак". Това не го ли допускате във вашите анализи?
Това не е вярно, госпожо Велева! Ще ви кажа защо. Първата ни реакция срещу параметрите на сделката за „Булгартабак" беше на 9 декември 2004 г., когато ние оттеглихме подписа на министър Дикме. Поискахме да се предложи нов вариант на меморандума.. На 30 декември 2004 г. внесохме писмено становище за втория вариант на меморандума, който Шулева твърди, че не е бил разгледан. А на нас кой ни е го е дал и защо? Тогава поставихме въпроса. Но никой не е допускал, че една приватизационна сделка може да провали кабинета. Когато не постигнахме споразумение с г-жа Шулева, заявихме, че сме готови да внесем меморандума в парламента на закрито заседание и парламентът да реши съдбата на сделката. Защото става дума за живота на неколкостотин хиляди български граждани. Е, ако някой е имал други интереси и виждания, ако е целял забавянето на разглеждането на темата за „Булгартабак", то това не е по наша вина. Когато парламентът реши, че няма съответствие между стратегията за продажбата на холдинга и меморандума, отговорността от нас падна.
Искам и нещо друго да кажа: подготовката на тези събития - вот на недоверие на кабинета, дестабилизация започна преди Коледа. Опозицията търсеше начин да разтърси управлението преди изборите, да постави под въпрос парламентарното мнозинство, факт е наистина, че ние нямаме мнозинство. И затова нямаме и кой знае каква свобода за правене на политика или за приемането на закони. И тук дойде естествената връзка с „Новото време" като либерална формация.

Нововремци като че ли винаги си оставяха отворена врата към НДСВ и ДПС.
Пет-шест пъти „Новото време" наистина ни помогна стратегически. Затова беше естествено в един момент те да получат някаква легитимност. Те искаха реално споделяне на отговорността. И това е нормално, защото „Новото време" произлиза от НДСВ - в идейно отношение споделя либералните ценности. Това са амбицирани млади хора, които имат ясна визия за собственото си развитие и за развитието на страната. Те ни дадоха сигнали, че са възможни преговори с тях, които ние успяхме да разчетем.

Но техният завой към НДСВ, след като се обявиха против кабинет, начело със Симеон, се тълкува като политическо търгашество с пагубни последици.
Такова търгуване нямаше. 48 часа след свалянето на проф. Герджиков ние бяхме готови с решението за изход от кризата. Много сериозно се отнесохме към идеята за разширяването на управляващото мнозинство чрез привличане на Новото време с оглед на важните за страната ни решения по присъединяването към ЕС.

Как се съгласи премиерът за разширяване на коалицията, след като Новото време я бяха напуснали?
Г-н премиерът имаше дори изпреварваща формула и затова аз съм му благодарен. Ние всички чувствахме необходимостта от разширяване на мнозинството или от някаква гаранция за парламентарен стабилитет. Защото ако нямаш 125 души и оцелееш до края на мандата, това ще бъде случайно. Но като се каже пазарлък, у нас винаги се има предвид алъш-веришът, винаги се внушава безпринципност. Взаимната зависимост на политическите сили, защитата на интересите на различни слоеве от населението, не са ли политическа договореност, при която всеки прави отстъпки? Ако говорим така - то самата демокрация е едно голямо тържище. Искаш ли реален партньор, който да носи отговорност наравно с теб, той трябва да участва наравно с теб във властта.

Заговори се, че цената на трите подписа са министерски оставки след вота. Допускате ли, че премиерът може да се отметне, да проточи ремонта на кабинета и да не го направи?
Ако си действително отговорен политик, трябва да намериш верния изход - става въпрос за стабилността на страната. При един успешен мандат, когато си член на НАТО и се опитваш да се впишеш в ЕС, не може детайлите да те спънат (макар да казват, че в детайлите е Сатаната). Мисля, че коалицията доби политическа зрялост и скоро ще се убедите в това.

Сега не съжалявате ли, че платихте с отстраняването на проф. Герджиков?
Да, подцени се проблемът „Герджиков като председател на парламента". И то най-вече заради това, че една година ние работим с т. нар. аритметично или тематично мнозинство. С такова мнозинство може да приемеш закон или решение, но не можеш да гарантираш оцеляването на кабинета и устойчивостта на парламента. Ние все изчислявахме колко гласове не ни стигат и откъде да ги вземем. На това пресмятане стана жертва г-н Герджиков. И ние носим отговорност за това. Но 48 часа по-късно сменихме стратегията на аритметичното мнозинство с политическо. Убеден бях, че ще се справим с кризата, нямах съмнение, че ще успеем. Въпросът беше как.

Това ли е най-тежката овладяна от вас криза?
За нас достигането до това решение беше голямо изпитание. За последните 15-16 години сме овладявали много кризи. Тази беше най-отговорната с оглед европейското бъдеще на България.

Ако не беше незачитането на парламентаризма, сигурно нямаше да се стигне дотук. Как мислите?
Парламентът винаги си е връщал на онези политици и държавници, които не се съобразяват с него. Тази криза показа, че у нас парламентаризмът е жилав и че законността и държавническият подход са истинските двигатели на събитията.

Валерия Велева
в-к “Труд”, 9 февруари 2005г.