Писахме веднага след избирането на Лютви Местан за формален лидер, че така ще се случи. Суетникът Местан е слаб в ролята дори на подставено лице. В понеделник възхваляващите го досега видяха колко жалък и сгънат може да бъде. Знакът е даден. Христо Бисеров и Лютви Местан са при Боса в Сарая – НА КИЛИМЧЕТО. Версиите са две – Христо Бисеров си тръгва по лични причини и Сокола само дето не му се моли "да не дава този знак"; Христо Бисеров е шутиран от Ахмед Доган заради изчерпването и провала на досегашната схема с Пламен Орешарски и корпоративните комбинации в Задкулисието.

Нека цитираме едно от многото засукани изречения на д-р Ахмед Доган в "Огледалото" – "Разбира се, всеки интердисциплинарен анализ на АКТУАЛНОТО НИ ПОЛИТИЧЕСКО БИТИЕ е интелектуален рефлекс за отразяване или изразяване на вътрешната му динамика и същност.". Интелектуалният рефлекс на Лютви Местан се видя в понеделник. Лъсна актуалното му политическо битие – на подставен "лидер" на ДПС. Сега остава и Данчо Ментата да си направи "интердисциплинарния анализ", за да не се излага със страхливото "Не знам нищо. Нямаше нужда да ме причаквате." пред репортерките в кулоарите на парламента. "Ошашавен съм" от Ментата означава – "Никой съм в ДПС.". Оставаше да редне – "Питайте Шефа", както всички "първенци" в ДПС все още наричат Ахмед Демир Доган. Апропо.

Христо Бисеров беше дал през 1998 г. блиц интервю за сп. "Сега" за лидерския пост в СДС, натягайки се на Иван Костов – "Там нещата са пожизнени". Ако изобщо има пожизнена лидерска позиция в някоя партия, това е постът на Ахмед Доган в ДПС. (Нима е случайно как напусна формалната позиция на 19 януари?!) Босът на ДПС даде поредния си знак с етюда в неделя следобед. Лютви Местан заяви в понеделник – "Нямам данни за здравословни проблеми на г-н Христо Бисеров.". Което не означава, че такива не може да има – сигурно е само вечното ни жилище.

Драматичният начин на "подаването на оставка по лични причини" с явяване "на килимчето" в Сарая (унизително за подставена фигурка като Лютвито) не беше разигран като епизод от "сапунка" с лични проблеми и ходене на разтревожени другари-съратници, пардон, до болницата, не дай, Боже. Спекулирането със здравословните проблеми е противопоказно. Най-малкото заради яркия спомен за достоен българин като покойния Николай Добрев, който заедно с Александър Лилов и Ахмед Доган има най-голямата заслуга за досегашния мирен "преход".

Линията на поведение на Лютви Местан и Йордан Цонев генерира допълнително напрежение. Те не изглеждат сърцераздирателно разтревожени за съдбата на Христо Бисеров. Напротив. Подплашени са и се озъртат само за личното си оцеляване на сегашните позиции. Трусът в ДПС е сериозен, но Ахмед Доган се е справял и с по-тежки, тъй като обикновено сам ги предизвиква. Изгонването на Касим Дал е красноречив пример. Представителите на "българското наемническо движение" в ДПС няма как да не са кахърни. Става дума най-вече за такъв като Йордан Цонев-Данчо Ментата. Знакови фигури като Цветан Василев и Делян Пеевски са "друга бира". Банкерите и "медийните императори" са от личната квота на Ахмед Доган.

Обаче. Висаджийското лоби на Сивия има всички основания да се притеснява. Което не означава, че някои областни управители още утре ще бъдат натирени, но позициите им ще бъдат разклатени.

Христо Бисеров-Сивия имаше канали за влияние не само чрез гравитиращи край ВИС-2. Негови хора се изграждаха с години около Васил Божков-Черепа. С кого свързват Пламен Орешарски? Защо беше напъден от СДС? Заради Черепа, разбира се. През 2006 г. Черепа и Сокола се сблъскаха челно. Васил Божков се опита да превземе корпоративно-политическата ниша на Илия Павлов. Това Доган не прощава. В началото на 2012 г. многогодишните врази обединиха усилия, за да може Ахмед Доган да заяви на Демир Баба теке, че му мирише на предсрочни избори. Сокола не прави случайни изявления. В това Осман Октай е прав. Но вероятно преувеличава нещо друго – версията му за посредниците се опира на изолираността на Ахмед Доган след заплахата за живота му през 2006 г. Но той намира начини през няколко месеца да се види с когото трябва, за да може да държи нещата изкъсо и да не ползва "посредници" по най-чувствителните теми.

Познаваме го от 1990 г. и сме наблюдавали многократно колко предпазлив може да бъде даже с приятели – като проф. Димитър Йончев, да речем. Какво остава за мнителни и потайни особи като Христо Бисеров?

Само един пример ще дадем. На 9 май 2007 г. за Деня на Европа Ахмед беше в Дългопол и Партизани (на сбора дойдоха и наши приятели от 1989 г. от Медовец…), за да приключи с голяма реч в ДТ "Стоян Бъчваров" във Варна. Ахмед ни покани на раздумката. Бисеров седна до нас – абсолютна "черна дупка". Наложи се да го боднем с припомняне за баклавичките от Сокола за конференцията на СДС, когато Иван Костов държеше цялата власт в държавата. Емел Етем не можа да овладее смеха си заради притеснението на Христо Бисеров. "Посредникът" се беше свил като мишка. В един момент Ахмед Доган, който беше дошъл с голяма охрана, стана и лично отиде да плати сметката – не даде знак на някой прислужник от Сарая, не помоли някое от момчетата от НСО. Стана и свърши нужното сам. Толкова за "посредниците" между Доган, парите и плащането на сметките. Ахмед Доган за разлика от мнителни потайници като Христо Бисеров е искрен и раним човек, но умее да не се разкрива. Ахмед Доган има приятели, все още, колкото и да е изолиран и да ни обяснява адвокатът му от 1986 г. Николай Свинаров колко се е променил. Христо Бисеров е буца лед.

"Всеки от нас има право на свободен избор.". Думите са на Ахмед Доган от "Огледалото". Босът на ДПС отдавна е "сканирал онтологично" (Доктора)Христо Бисеров. Няма как да има илюзии с такъв като него. Много по-важно е друго – Ахмед Доган е наясно, че трябва да преформулира властовия статус на ДПС и да открие модус за "великото електорално завръщане" след срива през 2013 г., когато Бисеров и Местан отговаряха за вота на партията. Ахмед Доган е принуден да внимава да не се създадат условия за "голяма коалиция" между БСП и ГЕРБ.

Колкото и малко вероятно да е заради инстинктите за политическо оцеляване на Бойко Борисов. След етюдчето в Сарая с Христо Бисеров дали не идва ред на истински "голямата игра". Ахмед Доган направи Бойко Борисов премиер с изявлението си в Кочан през юни 2009 г. Все още търпи Пламен Орешарски, инсталиран на позицията и с неговото съгласие. Политическата криза е факт.

Институционалният срив няма как да не мотивира Ахмед Доган да търси възможности в кризата за ново стратегическо решение, което да обслужва ролята му на "последния вечен" от истински големите политически играчи на "прехода". Келнерите в политиката ги сменят, на линия остават онези, които могат да плащат Сметката. Ахмед Доган все още го може това Упражнение. Тази позиция наистина е пожизнена. Христо Бисеров сгреши заради досадна натегливост с Иван Костов, но за Ахмед Доган би бил прав.

ЛЮБОМИР ЖИВКОВ, bgsniper.com