Да им развалим играта, да изберем нашия, а не техния кмет

Няма грешка – общинската администрация във Варна трескаво си търси кмет и с това е на път да опровергае общоприета практика в управлението на всички нива, а именно един административен ръководител да има свободата да избере и назначи екип. Логиката е аргументирана с факта, че той най-добре може да разчете с кои хора и за колко време може да реализира програмата си, да структурира конкретно във времето дългосрочни приоритети, кратковременни и глобални цели. И да възложи реализацията им, съобразно правомощията и отговорностите на всеки един член на екипа. И още нещо от фундаментално значение – доверието.

Доверието във всички посоки – от ръководителя към подчинените му и обратно, както и усещането на всички в различните нива, че са в обкръжението на съмишленици, а не на конкуренти и опоненти. Че не им е първа грижа да си пазят гърба поединично, а да постигат общи, важни, значими за широк кръг от обществото полезни цели. Накратко това са основни принципи на всяка почтена управленска структура, би трябвало да са водещи и за администрацията на община Варна. Би трябвало… но далеч не задължително. Особено в ситуация като днешната, която най-образно може да се отъждестви с древногръцката поговорка – “В отсъствието на котките, мишките танцуват”.

Затова никого не би трябвало да учудват кадрилите, които се вихрят в общинските кулоари. Танцуват всички, най-често солово, най-вече от свое име в собствена полза. Причината е, че много от нависналите като гроздове бюрократи по отдели и дирекции, заедно със семейното си обкръжение и бизнес интересите си съзнават, че изживяват последни времена и сега каквото намъкнат…. това ще им остане. Други са с по-далечна перспектива – да се врастнат достатъчно дълбоко и неусетно, та като дойде време за пролетно следизборно почистване, да не могат да бъдат отлюспени, откъртени или остъргани от общинския билдинг.

В тези срамни танци всички стъпки са позволени, всякакви пируети са актуални, ако могат да доведат до успех. А той би бил гарантиран за най-широкия бюрократичен кръг само при едно условие – че се запази статуквото, че останат недосегаеми обръчите от фирми и свързаните с тях фамилии.

Затова Варна е на път да преобърне общоприетия принцип всеки кмет да си идва с администрацията. Тук и сега се осъществява полюсното разместване на причинно-следствената логика в политиката. Просто политическата кауза се съизмерва с личната перспектива на анонимни чиновници. Търсят си човек, който да затвърди статута им на недосегаема, на вездесъща и всемогъща управленска сила. Сила, която може да убие с папки всяка светла личност, всяка обърната към проблемите на варненци програма, всяка светла обществена кауза.

Варненските общински бюрократи развенчават и още една практика на мишките, спасяващи се поединично. Щурането по всички предизборни щабове при политически сили от всякакъв ранг и калибър дава основание да се предполага, че всичко това не са случайни панически ходове, а добре премислена тактика, зад която прозира плиткия замисъл на изживяващите се за безнаказани орисници на всички варненци и на техните семейства.

Вдъхновителите и реализаторите на замисъла разчитат и на съдействие от страна на всички нас. Или по-скоро на бездействието ни. Те се надяват политиците да ни отегчат до смърт в напъните си да влязат в парламента на 12 май. А след това да се отвратим от совалките и пазарлъците за съставяне на правителство, на структуриране на парламентарни комисии и ред още процедури…

И тогава идва техния час – на мишоците. Те тихо и задкулисно ще си проведат кампанията за местните избори, заглъхваща в ехото на националните вълнения, в апатията на уморените от протести, в безразличието на отпускарските юни и юли. Кой може да осуети всичко това, кой ще успее да им развали играта. Кой да ни мотивира да изберем нашия, а не техния кмет. Отговорът на всеки от тези въпроси всеки намира сам за себе си. Успехът става ясен, когато направим избора си, пресмятайки всеки кандидат по стойността, а не по цената му.