ДБ нито е десница, нито е градска, пише бившият депутат от ИТН

Андрей Чорбанов, Фейсбук

Преди по-малко от месец започнах да ви разказвам за политическия живот на партиите, погледнат отвътре. За партиите, които вече не са в Парламента и тези, които все още са.

Смисълът на всички тези разкази е обществото да разбере как работят партиите, какъв и отъкде е натиска отвън и с кого се съобразяват. Аз, като част от научната среда и като абсолютно отдалечен от всякакви икономически лобита през годините в политиката мога да си позволя един такъв разговор без страх, че ще ми звънне телефона със съвет да не разказвам много такива неща.

Вече казахме няколко думи за две партии /Меч и Величие/, които вече не са в Парламента. Като резултат доста хора ми се обидиха как така не съм прозрял прекрасните идеи и помисли на хора, за които всекидневно се научаваха неща за зависимости, измами и политически перформанс, който да облече тези неща във някаква форма. Липсата на безкритичност на някои хора към формациите, за които гласуват показват само и единствено абсолютен фанатизъм и аз ги моля да не си правят труда да ме хулят или да искат да влязат в дебат с мен.

Както и друг път съм казвал, никак не искам да споря в социалните мрежи с хора, с които не бих спорил и на живо. Просто блокирам и изтривам всеки, който пристъпи границата на добрия тон. За мен е добре, че в последния месец нито виждам, нито чувам който и да е представител на тези партии, които явно никак не липсват на политическия и обществен живот. Толкова за тях.

Днес ми е думата, обаче, за двете хитри формации ПП и ДБ, които абсолютно тарикатски финтираха своите избиратели, разделяйки се след изборите. Обикновено пътят е обратен и след изборите се правят конфигурации за управление или опозиция, но този ход за мен е проява на абсолютния тарикатлък, който двете формации проповядват през цялото си съществуване.

Управлението на тези партии както на държавно ниво, така и в местната власт е нагледна демонстрация как може да има такова мега разминаване между прокламирани идеи и реалност.

Стига се дотам, че някои избиратели на ГЕРБ с въздишка си спомнят за времената, когато Баце управляваше всичко и въпреки приказките за 50-70% отчисляване от всички разходи поне не е имало такова безхаберие. Ама за ГЕРБ друг път ще разкажа.

Само като видя боклука на Софийските квартали с мазната усмивка на кмета Терзиев или пък пълната изненада на милия Благо, който с учудване откри, че във Варна има цял нелегален украински град със съответната инфраструктура и ми става ясно колко смислено и компетентно може да бъде управлението на тези хора.

На държавно ниво видяхме всички идиотщини, заложени в плана за възстановяване, които трябва да изпълним, за да си вземем парите и които явно няма да можем, толкова са идиотски. Радващото е, че хора като Асен Василев имаха само два пъти по една година възможност да се изявят в управлението, в противен случай държавата щеше да се сгромоляса. Той добре си даде сметка, че ако се явят на избори отделно с ДБ едната формация може да не влеза, а другата ще е на санитарен минимум.

Възторжената наглост на лидерите на двете формации, събрали 100- 120 000 души на площада и неразбиращи, че хората протестират срещу модела, но не харесват тях е повече от показателна колко неадекватно се гледа на политиката и настроенията сред българите. Радвам се да видя, че мястото им е точно там - в глуха малка опозиция, снимаща тик-ток клипчета и мрънкаща по трибунките.

И накрая ще кажа и две думи за лидерите на градската десница - ДБ. Нито е десница, нито е градска, но това е един друг въпрос. Споменавайки преди няколко дни момчето от добричкото село Крушари, преместило се в елитния софийски квартал Лозенец на другия ден получих покана за приятелство от Ивайло Мирчев, явно разпознал се в някоя батална сцена и намеквайки ми, че вижда какво пиша и да си правя сметката.

Та затова и ще се обърна към него директно. Г-н Мирчев, очаква се един лидер на "Демократична" опозиция да не е известен в обществото с десанти на гумени лодки при Росенец, тичане и заплахи за физическа разправа в коридорите на НС и в пленарна зала и линчуване на доставчик на храна, за който тази работа е всичко, което има. Изпитвам определено съжаление, че последната случка не се е разиграла в съседния на Лозенец квартал около Патриарх Евтимий и Васил Левски, в който живея. Със сигурност развръзката на случката щеше да е друга.