35 години от 26 август 1990 г., деня, когато пламна Партийният дом

Избрано 26.08.2025 18:22 Снимка: ДНЕС+

35 години от 26 август 1990 г., деня, когато пламна Партийният дом

Днес се навършват 35 години от 26 август 1990 г., деня, когато пламна Партийният дом.

Пламъците обземат сградата, централа на наскоро преименовалата се в БСП БКП, в разгара на споровете за премахване на партийните символи. Най-яркият от тях е петолъчката на партийния дом.

Как изглежда август 1990 г.?

Лятото преди 35 години е горещо, още по-горещи са политическите спорове. От месец и половина (от 10 юли 1990 г.) заседава Седмото Велико народно събрание, формирано след провеждането на свободни избори. В тях обаче неочаквано победител е БСП, а родилата се едва половин година по-рано демократична опозиция - СДС, негодува и открито говори за открадната победа. В такава обстановка при дебатите в пленарната зала СДС поставя въпроса за премахване на комунистическите символи. БСП е против.

А пред "Дондуков" 2 започва седяща стачка с искане за оставка на председателя (президент) на Републиката Петър Младенов и публичен съд за Тодор Живков. Стачниците разпъват палатки - ражда се Градът на истината.

Оставката на Петър Младенов се иска заради разпространен по време на предизборната кампания видеозапис на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на 14 декември 1989 г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, в който Младенов изрича „По-добре танковете да дойдат.“ Младенов отрича, твърди, че е казал „Станко (Тодоров) да дойде“.

Обществото обаче е разделено - всеки вярва на "своите". На 6 юли Младенов подава оставка, но това не довежда до успокояване на страстите. Великото народно събрание избира за президент д-р Желю Желев, лидер на СДС.

В такава атмосфера на 19 август – цяла седмица преди пожара, МВР съобщава за заплахите на Пламен Станчов от Града на истината, че ще се самозапали, ако до 48 часа не бъдат изпълнени исканията на митингуващите. Сред тях – да се свали петолъчката от върха на Партийния дом.

26 август 1990 г. е неделя - и премиерът Андрей Луканов, и президентът

д-р Желю Желев не са в столицата. Желев е на заседание в Евксиноград, Луканов – на посещение в Прага.

В късния следобяд на площада започват видими маневри, които покачват емоционалните градуси.

- Станчов плаши със самозапалване и около 19,30 часа писателят Радой Ралин прави първия си опит да го отклони от самоубийствения акт. Според някои Станчов вече бил с шинел, залят с бензин. Според други – с вода.
- Малко след 20,30 часа лидерът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев произнася с мегафон съдбовните думи към насъбралото се вече множество: „От две години се занимавам с тези хора отсреща и мога да ви кажа, че те нищо не дават даром, докато вие не си го вземете. Дърво, което не дава плод, се отсича и се хвърля. Не се плашете, бъдещето е само на смелите.“ И допълва ултиматума, че ако до час петолъчката не бъде свалена, „ще бъде щурмувана сградата“.

- В 21 часа в ефира на БНТ Радой Ралин и депутатът от СДС Йосиф Петров призовават Станчов да бъде спрян. Но нищо вече не може да бъде спряно, точно обратното – към центъра на София започват да се стичат хиляди. Суматохата се засилва.


Малко по-късно сградата пламва.

- В 22,30 ч. в ефира на националното радио се излъчва обръщение на президента Желев, който осъжда атаката като „грубо нарушение на обществения ред“ и я определя като прелюдия към „безредици, хаос, гражданска война, военна диктатура“.

- В студиото на БНТ пък се разиграва забележителен диалог между вицепрезидента ген. Атанас Семерджиев и синдикалиста Константин Тренчев. Ключовият акцент: д-р Тренчев предлага на Семерджиев да разпусне парламента и да обяви президентско управление. Семерджиев отказва.

Години по-късно известната ни документалистка Малина Петрова (1950-2023) направи филма „Прекратено по давност“. Лентата е инспирирана от риска делото за палежа да бъде прекратено по давност през 2010 година. Така и стана, но документалният разказ на Петрова в 167 минути оставя събитието в историята с оценки, версии, детайли и любопитни кадри.
167-те минути започват с обобщението, че „в онази паметна нощ на пожара на Партийния дом на площада, привлечени от огъня, се събраха хора с най-различни съдби, страсти и въжделения. Шарена тълпа от всевъзможни особи, които неизвестно откъде се взеха и по-късно също така безследно и безименно изчезнаха. И който и да е от присъстващите, можеше да стане герой на този филм. Лудостта беше обхванала всички.“

За разлика от ценни архиви и документи, които пламъците погълнаха, сградата оцеля.

На 27 август градовете на истината в цялата страна са разтурени. БСП, която след изборите констатира, че е загубила политическата инициатива, се връща мобилизирана на политическата сцена. Лидерите й излизат начело на митинги под надслов: „Не на фашизма“ и „Подпалвачите на съд“.

Версиите за палежа остават различни през всички изминали години.


- Д-р Желю Желев: Бившите комунисти го организираха, но нашите бяха манипулирани да го извършат.

- Малина Петрова: Вплетени са интересите на много групи и хора. Имах нееднократни свидетелства, че някои от участниците веднага след това се оказват със скъпи магазини и имоти в центъра на София. Карат скъпи коли. Как става това?!

- Ген. Любен Гоцев: Изпълнителите бяха българи, но не и без участието на външни фактори.

- Димитър Луджев, историк, участник в събитията и автор на двутомника „Революцията в България 1989-1991“: Има много коментари на западни автори, че операцията е изготвена по инициатива на КГБ с участие на наши структури. Целта е била да се отстранят някои екстремистки елементи и да се притисне опозицията да влезе в диалог и да се съгласи на коалиционно управление. Пожарът ликвидира важна финансова информация. Как изгоряха точно материали на валутната комисия към ЦК на БКП?! Или на комисията по научно-технически прогрес, ръководена от Огнян Дойнов?!“

CHF CHF 1 2.084
GBP GBP 1 2.25873
RON RON 10 3.86994
TRY TRY 100 4.07911
USD USD 1 1.67208