Милиардери и милионери, сред които Валери Рокфелер, Абигейл Дисни и Марлене Енгелхорн, отправиха апела към държавните лидери

"Изненадани сме, че не можете да отговорите на този лесен въпрос, който ви задаваме вече от три години: кога ще започнете да облагате данъчно свръхбогатството?" Този въпрос идва от участниците в онлайн кампанията "Гордеем се, че плащаме повече" и е насочен към лидерите на държавите, представени на Световния икономически форум в Давос. Там активистите представиха отворено писмо, в което се обявяват за по-високи данъци за свръхбогатите по целия свят, пише "Дойче веле".

"Връщане към нормалността"

Любопитното е, че участниците в тази кампания всъщност са именно едни от най-богатите хора в света. 260 милиардери и милионери са се събрали, за да се противопоставят на все по-големите социални неравенства. Ситуацията вече е критична, пишат инициаторите на кампанията. "Разходите за нашата икономическа, социална и екологична стабилност са огромни и продължават да нарастват с всеки изминал ден. Накратко: трябва да действаме сега!"

Исканията им определено не са радикални, те представляват по-скоро желание за "връщане към нормалността". Така "екстремното и непродуктивно богатство" би могло да се превърне в "инвестиция в демократичното ни бъдеще".

Сред подписалите петицията са Валери Рокфелер, Абигейл Дисни и австрийката Марлене Енгелхорн, чието семейство основава химическия гигант BASF. Всички те са наследници на многомилионни империи. Притежават прекалено много - без да са се трудили. И не смятат, че това е редно.

Енгелхорн, която критикува факта, че в Австрия няма данък наследство, наскоро се появи по първите страници на вестниците с новината, че иска 25 милиона от наследството ѝ да бъдат "разпределени" сред обществото. По нейна иницитива в момента се разработва граждански съвет, който да реши как да се използват парите "за благото на обществото".

Богатите стават все по-богати

Разликата между богатите и бедните в световен мащаб се задълбочава. Според "Доклада за неравенството в света през 2022" над една трета от общото частно богатство, натрупано от средата на 1990-те години, е отишло при тези, които така или иначе вече са били част от най-богатия един процент от човечеството. За разлика от тях половината от населението на света - а именно най-бедните четири милиарда души - са получили общо само два процента от това богатство. През 2020, след избухването на пандемията от коронавирус, делът на световното богатство, притежаван от милиардерите, е нараснал повече от всякога.

В международен план вече имаше няколко опита да се наложат по-високи данъци на свръхголемите състояния на частни лица. Така например по време на президентската кампания в САЩ през 2019 година сенаторката Елизабет Уорън предложи да бъде създаден специален данък за богатите, с който да се облагат състояния от над 50 милиона долара.

Големите пречки пред по-високите данъци

Политическото прилагане на подобна мярка обаче изобщо не е лесно. "Подписалите петицията в Давос са основно наследници на големи богатства. Те не ръководят активно някоя компания и се чувстват некомфортно, че са получили огромно богатство, за което не са работили", обяснява Щефан Бах, данъчен експерт от Германския институт за икономически изследвания. "Това обаче са единични гласове."

По-голямата част от свръхбогатите обаче се въздържат от изразяване на такава позиция. Дори има и сериозна съпротива срещу подобни идеи от различни бизнес асоциации, които покрай своята лобистка дейност са тясно омрежени с най-високопоставените политически кръгове. "Повечето много големи състояния са свързани с бизнеси", обяснява Бах. По-високото данъчно облагане може да постави в опасност инвестиции и работни места или дори да доведе дотам, че наследникът да не поеме бизнеса, казват бизнес асоциациите. "Това до голяма степен ще задуши политическите дебати относно данъците върху богатството или наследството", казва Бах.

Имат ли шанс националните инициативи

Като цяло е трудно една държава да действа самостоятелно, когато става въпрос за облагане на изключително големи активи. "По-големите, международно позиционирани компании и свръхбогатите - всички те попадат всъщност в полето на международното данъчно право", казва Бах. Милиардерите могат сравнително лесно да преместят местожителството си в по-добри от данъчна гледна точка чужди държави. "И ако в крайна сметка с по-високи данъци бъдат облагани само малките и средни предприятия, които си остават на същото място, то тогава това в никакъв случай не решава проблемът."

Бах смята, че благодарение на комбинация от различни данъчни увеличения е възможно да се печелят допълнителни пари за държавната хазна без да се нанасят големи икономически щети. "Но най-добре е това да се координира международно", казва данъчният експерт. И всъщност през 2021 вече е имало първоначални успехи в ограничаването на "бягството на данъци" от големите корпорации. Над 130 държави, които заедно формират 90% от световното икономическо производство, се бяха договорили за минимална данъчна ставка от 15% за компаниите. Така те искат да попречат на големите международни корпорации просто да мигрират в държави с по-добри данъчни ставки. Миналата година няколко депутати от ЕС направиха подобен опит: те настояваха за въвеждане на глобален минимален данък върху изключително високото частно богатство.

Щефан Бах обаче не вярва, че това скоро ще сработи - което може отчасти да се дължи и на генералното обръщане на Европа към дясното. "Вече почти няма никакви леви мнозинства", казва Бах. Що се отнася до данъчната политика, вече почти всичко опира до консервативните и либералните партии, които обаче са по-близки с бизнесите. В Германия Бах е убеден, че "нищо няма да се случи в обозримо бъдеще. А в международен план е още по-трудно да се координира подобно нещо."