„От името на БСП Георги Станишев, синът на бившия лидер на БСП Сергей Станишев, се извини на студентите за непредизвиканото и ненужно полицейското насилие употребено срещу тях по време на окупацията на Народното събрание на 12 ноември 2013 г.”
Това признание може да е новина, но не днес, а през 2041 г., ако се следва логиката на преосмисляне на грешките в миналото, предизвикани от политиката на наследницата на БКП.

След 28 години БСП може да си признае грешките, които извършва днес и да потърси извинение от младите хора, които сега протестират срещу политическия цинизъм и мафията, превзели държавата, както направи това с „възродителния процес” преди три дни.
След близо 30 години днешните студенти вече ще прехвърлят 50-те и по-вероятно мнозина от тях ще са напуснали отдавна България (по съвета на ректора на УНСС и агент на ДС проф. Стати Статев), но едва ли ще са забравили първия сблъсък с истинското лице на управлението на БСП и ДПС, преживян на 12 ноември 2013 г.

Синът на днешния лидер на БСП Сергей Станишев тогава ще е на 28 години и вероятно като негов потомък ще е свързан по някакъв начин (най-малко с членство) с БСП.
В събота, 28 години след насилственото преименуване на българските турци през 1985 г., за първи път лидер на БСП се извини на жертвите на „възродителния процес”. Това стана по време на първия общ митинг на БСП и ДПС, организиран от двете управляващи партии в София в подкрепа на правителството си с премиер Пламен Орешарски.

Преди това през 2002 г. за насилственото преименуване извинение поднесоха тогавашният вицепрезидент Ангел Марин и Георги Петканов, министър на вътрешните работи, от името на МВР.

”БСП имаме историческа вина пред българските турци – за „възродителния процес” и се извиняваме за това”, заяви Сергей Станишев в края на митинга, в този момент лидерът на ДПС Лютви Местан го прегърна и разцелува.
На практика Сергей Станишев се извини за политиката, водена от върхушката на БКП, подкрепена мълчаливо от Централния комитет на БКП, в който по това време влиза и баща му Димитър Станишев.

Искрено извинение или театрален жест

Дори и след близо три десетилетия едно извинение за престъпление, което е променило съдбата на 800 000 души, може да бъде оценено високо, стига то да е искрено и поднесено без задкулисни политически сметки.
Може ли ние като общество и жертвите на „възродителния процес” и техните наследници в частност да повярваме в искреността на Станишев?

За този отговор не е необходимо да търсим прекалено дълго доказателства, защото може да ги намерим в действията на самия Сергей Станишев отпреди два месеца. Тогава той се включи в официалното честване на 9-септември 1944 г., организирано от БСП, дата, която определи като „светла” в българската история и заяви в прав текст, че „се нуждаем (социалистите и тяхното днешно управление, б. а.) от заряда на 9-ти септември”.
Въпросът е може ли да вярваме на човек, който се кълне в 9-ти септември, донесъл след себе си толкова престъпления срещу българското общество, едно от които е и „възродителният процес”, и в същото време се извинява за него?

Когато Партията е в международна изолация и без подкрепа

Това е напълно противоречащо си политическо поведение, което очевидно има други цели. Прави впечатление и следното: БКП/БСП винаги прибягва до подобен род извинения, когато напълно е изпаднала в международна изолация и е загубила обществена подкрепа.
Такъв е и моментът, в който в края на декември 1989 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение да отмени провежданата до 10 ноември същата година „възродителна” политика спрямо българските турци. Тогава БКП се намира в тотална международна и обществена изолация. Новото ръководство на БКП прибягва до този ход единствено, за да преодолее частично международната изолация.

Във вътрешнополитически план това е изключително непопулярно решение в самата комунистическа партия, тъй като много от местните ръководства не го приемат, а членската маса е объркана. Дори в знак на несъгласие членове на БКП протестират срещу отмяната на „възродителния процес” на митинги пред Народното събрание в началото на януари 1990 г.

И днес правителството с мандата е в международна изолация, като управлението на БСП и ДПС, подкрепяни от „Атака” е властта, загубила най-бързо общественото доверие само месец след парламентарните избори през май 2013 г.

На трето място един митинг не е най-точното място, на което дори и един партиен лидер следва да отправи толкова важно послание. И дали всички в БСП мислят като Станишев? Това може да се разбере, ако неговото изявление беше направено в парламента и подкрепено с гласуване, включително и от парламентарната група на левицата.
Казаното от Станишев дори не е и под формата на декларация, документ, който да остане в историята, а само една реплика, подхвърлена съзнателно на общия митинг с ДПС.

Показателно е и друго, а именно, че БСП е партията, която в парламента в повечето случаи винаги е гласувала против решения за преосмисляне на тоталитарния комунистически режим и за осъждането му, включително и в европейски план.
Представители на БСП нито един път са участвали в почитането на паметта на жертвите на комунистическата диктатура, включително и на т. нар. възродителен процес, нито са уважавали европейския ден за почитане на жертвите на всички тоталитарни режими – 23 август, денят на подписването на пакта между Сталин и Хитлер, известен като пакта Молотов-Рибентроп.

БСП си празнува 9-ти септември и продължава да поднася венци и цветя на паметника на окупирала България Съветска армия, а не на българските военни, загинали в заключителната фаза на Втората световна война.

От тази позиция този закъснял жест на Сергей Станишев е по-скоро добре пресметнат ход към докарания в столицата електорат на ДПС, без който митингът в събота щеше да бъде провал.

За отговорността и наследниците на БКП

И не на последно по важност място стои въпроса с отговорността за „възродителния процес”. БСП днес действа така, както малко след 10 ноември 1989 г. Филип Боков (функционер на БКП/БСП), началник на кабинета на министър-председателя Сергей Станишев в периода 2005-2008 г. и доскоро посланик на България в Словения, се беше изразил цинично в едно интервю: „Вината я поемаме само с мезета”.

От 1990 г. (вече 23 години!) прокуратурата води дело срещу идеолозите на „възродителния процес” и главните политически фигури, участвали при осъществяването му – Тодор Живков, Петър Младенов, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. От тях жив е само последният. Вероятно прокуратурата очаква и той да си отиде, за да има формален мотив да прекрати делото.

БСП винаги се дистанцирала от въпроса за отговорността за престъпленията на комунистическия режим, която след 10 ноември 1989 г. беше хвърлена от самата пария (отново добре премерен ход) само върху Тодор Живков и някои негови приближени. После отново си прибра Живков в редовете, а на последния конгрес на БСП миналата година Сергей Станишев се извини на всички несправедливо обвинени членове на БСП (бивши на БКП) след краха на комунизма през 1989 г., добре пресмятайки, че му е необходим всеки един глас от разочарованите от политика на БСП бивши комунисти, за се добере отново до властта.

Думите на бившия земеделски министър и политик от ДПС Мехмед Дикме са показателни:
„Сергей Станишев не е искрен, когато казва, че се извинява за „възродителния процес”, а да назначава кадри, които са го провеждали. Политиците трябва да го оставят вече. Да, турската общност би приело едно такова извинение, когато бъде взето едно решение и хората, които са виновни за него бъдат наказани”.

Кой разцелува Станишев

Макар председателят на ДПС Лютви Местан побърза да определи митинга като „исторически, защото лидерът на БСП поднесе извинения за организирания от комунистическата партия възродителен процес и това показва идейното израства на БСП”, пред самото ръководство на Движението за права и свободи стои един не по-малко важен морален проблем, който то едва ли скоро ще преодолее.

Няма как да се очаква от Лютви Местан да обясни онази част от тайната си биография, която еднозначно показва, че началото на 80-те години, когато върхушката на БКП подготвя „възродителния процес”, той е агент на Държавна сигурност под псевдонима „ПАВЕЛ”. А вероятно е бил и такъв по време на насилственото преименуване, тъй като на картона му ДС е написала и „новото” му име.
Местан и до ден днешен не е намерил за необходимо да обясни дали като политик е напълно независим от агентурното си минало, след като досието му се води изчезнало, без да е унищожено.
Това е и причината ръководството на ДПС години наред да не направи нищо съществено за търсенето на съдебна отговорност за виновните за „възродителния процес” , а само да се заиграва с тези болезнена тема, когато му е изгодно.

Картонът от изчезналото досие на Лютви Местан – агент „ПАВЕЛ”, в който е отбелязано „новото” му име след насилственото преименуване през 1985 г., подсказващо, че по това време той е бил активен сътрудник на репресивния апарат на БКП.

Така електоратът на ДПС продължава вече 23 години да е поставен в тотална зависимост от хората, служили на комунистическия режим, които дори и близо три десетилетия по-късно не изпитват никакви морални задръжки, когато се налага да употребят дори и чувствата на българските турци за преживяното по време на насилственото им преименуване.
В известна степен в събота паметта на жертвите от „възродителния процес” символично беше жертвана в името на оцеляването на една власт, родила поредния политически цинизъм, демонстриран от управляващата коалиция на наследниците на възродителите и на агентите на ДС. /Със съкращения от desebg.com
Тук може да прочетете за скритото досие на Лютви Местан - агент Павел