Геншер знае за шпионина на ЩАЗИ при западногерманския канцлер, но си мълчи години наред

България и Западна Германия ще правят капитализъм - това е сигналът, който вбесява Горбачов

Замисълът с инвестиция на 200 милиона лева за малки и средни предприятия има и по-далечен прицел. По това време Тодор Живков и баварският премиер Франц Йозеф Щраус зад гърба на Михаил Горбачов планират реформи - приватизация, съвместни българо-немски предприятия и нещо, което звучи като абсолютна фантастика - членство на България в Европейската икономическа общност. За това свидетелстват пред “Дойче Веле” хора, придружавали Щраус.

Пред вестника същото потвърди и преводачът на Живков - Тошко Тошков. Първият заедно с министър Стоян Овчаров са разработвали секретен план как България с ударни реформи и инвестиции да изпревари останалите страни от Източна Европа.

Заедно с приятеля си, баварския премиер Франц Йозеф Щраус, той подготвя план, с който Германия, а не СССР ще дирижира прехода у нас. Живков и Щраус се договарят за огромен пакет немски инвестиции в България - те трябва да влязат в страната по линия на съвместни предприятия, но и по линия на предстоящата приватизация.

Мащабът на планираните вложения е умопомрачителен - според очевидци те могат да достигнат няколко милиарда марки.

”Канцлерът Хелмут Кол бе дал указания на Министерството на финансите да започнат разговори с нас - обясни участник в преговорите. - Във връзка с този план имахме три срещи. Целта бе да уточним какво точно как да се направи, за да може решението за този пакет да мине през техния парламент. Всичко бе измислено до последния детайл, но 10 ноември 1989 г. промени всичко.”

В края на свое изявление пред немските индустриалци Живков заявява, че българите при всички случаи ще предпочетат немски стоки и продукти.

”Имаше готовност от страна на баварски компании да създават смесени дружества с наши фирми - разказа пред “168 часа” преводачът на Живков Тошко Тошков. - Конкретни разговори се водеха за съвместно предприятие с един от големите производители на колбаси в Бавария. В тях участваше и Огнян Дойнов.”

Ако някой се чуди защо всичко това се прави зад гърба на Горбачов, обяснението е просто и стана ясно едва наскоро след разсекретяване на документите около обединението на Германия.

В този период са организирани два големи форума във ФРГ, където българската индустрия е в центъра на вниманието. „24 часа - 168 истории“ писа в миналия брой за единия в Хановер, вторият е бил в Мюнхен. При първия вицеканцлерът Ханс Дитрих Геншер моли българската делегация да се види с царя в изгнание, а във втория, в Мюнхен, Щраус споменава, че той може да открие българо-немския форум. В Хановер на разговора с Геншер са Луканов, министърът на външната търговия Христо Христов и Стоян Марков. В Мюнхен Щраус информира за евентуална среща на царя само с Луканов и Христов и години по-късно Христов разказва за случката в интервю. И в двата е искана и е получена благословията на Тодор Живков.

Близки до Симеон Сакскобургготски обаче днес са категорични, че той никога не е провеждал срещи с представители на тогавашната власт, което прави казуса още по-интересен. Интригата се подсилва от още един факт – хора около Луканов си спомнят, че той е има няколко възможности за срещи с царя, но без обяснение отказвал да отиде, с което предизвиквал недоумението им. Дали е знаел нещо, за което другите изобщо не са подозирали, днес никой не може да каже. По метода на изключването, подозренията неизбежно падат върху двамата велики конспиратори Геншер и Щраус.

В случая е достатъчно да се спомене само един факт за Геншер, който е бил способен на абсолютно всичко, за да постигне целите си. Като отговарящ за специалните служби и външната политика на Западна Германия, той е забъркан в невероятен скандал през 1975 г. Тогава е разкрито, че Геншер е знаел, че един от най-влиятелните секретари на западногерманския канцлер Вили Брант е източногермански шпионин. Години наред агентът на ЩАЗИ е докладвал за плановете и кроежите на Брант, но никой не е предприемал нищо. Обяснението на Геншер е, че с Брант са имали по-висша цел – в Източна Германия и в СССР да знаят, че не правят нищо лошо срещу тях. Въпреки това този ход е толкова необикновен, че чупи всички матрици и представи за специалните операции от онзи период. Ясно е, че няма политик по света, на когото да му се размине такъв гаф, но точно това става с Геншер, което подсказва, че политическият елит във ФРГ е бил готов на всичко, за да постигне обединението на Германия. След скандала Геншер е издигнат при канцлера Хелмут Кол на позицията външен министър. Именно той е главен преговарящ с Маргарет Тачър, Джордж Буш, Горбачов, а Щраус отговаря за „обработката“ на източноевропейските лидери.

Тачър и Буш са категорично против обединението на Германия, опасявайки се, че тя отново ще застраши света. В кореспонденцията си и Тачър, и Буш отбелязват, че изобщо не вярват на Геншер и затова се опитват да вкарат Горбачов в тази операция. На него многократно му подсказват, че трябва да провали обединението, сочат разсекретени документи. В тях съветският лидер дори е цитиран да се оплаква пред свои сътрудници: „Опитват се да си измият ръцете с нас“.

В този пъзел на Щраус и Геншер не им остава нищо друго, освен да привлекат още един съюзник - страните от Източна Европа. Вероятно за да изнудват с тях Горбачов и той да не се поддаде на натиска на САЩ и Великобритания.

Лидерът на перестройката е вбесен от флирта на ФРГ с фигури като Тодор Живков и единственото, което му остава, е постоянно да се конфронтира със соцлидерите, докато не ги отстрани от пътя си.

Днес можем само да гадаем какъв висш пилотаж е бил необходим в световния гамбит и защо Геншер и Щраус са замесвали името на царя, без той дори да подозира. Но историята никога не съди победителите – в крайна сметка те и Хелмут Кол са хората, надхитрили САЩ, Великобритания и СССР в името на обединена Германия. Губещи в тази шахматна игра на високо ниво се оказаха разпадащият се Съюз и Източна Европа./24 часа