Проектобюджет за 2025 година с невиждани по размера си разходи – 98 милиарда лева и трудно за вярване увеличение на приходите - с цели 20 милиарда лева (27%) до общо 92 милиарда предлага Министерство на финансите. Логиката е проста – ако разходите, които почиват на сигурни ангажименти се изчисляват да нараснат с 20 милиарда, то за да а остане бюджетният дефицит само шест милиарда лева, както е тази година, държавата е потърсила увеличение на приходите също с 20 милиарда лева.

Доколко прогнозата за приходите е реалистична, или пожелателна, може да се съди по факта, че през 2023 спрямо 2022 година постъпленията в бюджета растат само с 2.3 милиарда, а за тази спрямо миналата се очаква да нараснат с 5.2 милиарда лева. И изведнъж, догодина, без да се променя ставката на нито един основен данък, държавата твърди, че ще събере с 20 милиарда повече приходи, което е с четирикратно повече от ръста за тази спрямо миналата година, деветкратно спрямо ръста на миналата спрямо по-миналата и като цяло увеличение с 27% на годишна база, каквото не се помни от най-добрите икономически години преди световната финансова криза.

Откъде ще дойдат парите

Министерство на финансите твърди, че ще събере пет милиарда лева повече от ДДС, което е 27% спрямо тази година. Зад него обаче стоят само премахвания на преференциалните ставки, а основната си остава 20%. И това се очаква при прогноза за свиване на инфлацията до два процента догодина и ускоряване на растежа на икономиката от 2.2% през тази на 2.8%, но пак под 3%.

С цели 25% се очаква да нараснат и приходите от акцизи – от 6.8 на 8.5 милиарда лева. Такова увеличение също е невиждано в исторически план. Което е по-важно. Когато за последен път правителство опита да си реши проблема с недостигащите пари, като увеличи акциза върху цигарите и алкохола, първият кабинет на ГЕРБ, поведен по акъла на Симеон Дянков допусна невиждана по рода си контрабанда и в крайна сметка през 2010 година акциз се плати върху 45% по-малко цигари, отколкото за 2009 година. Двата косвени данъка са основен източник на увеличение на приходите, но доколкото те зависят от развитието на икономиката, увереността на домакинствата да харчат и поскъпването на живота, прогнозите приличат много повече на пожелателно мислене, отколкото на реалистично допускане.

Най-много логика сякаш им в приходите от данък „печалба“. Там нещата са ясни – допълнителни 800 милиона от облагане на свръхпечалбите в банковия сектор и още 900 милиона се чакат от данъчната амнистия за коректно декларирани задължения, чието плащане просто се бави. И пак, ако фирмите са в състояние да преглъщат 10% годишна лихва като наказание за просрочията си, какъв източник на увереност вижда кабинетът, върху които базира прогнозите си.
С 1.9 милиарда повеме постъпления от лични подоходни данъци прогнозира държавата, което е двойно повече като сума спрямо увеличението на годишна база през тази спрямо миналата и през миналата спрямо по-миналата година. Тук отново се очаква ефект на данъчната амнистия, но да види.

Разходите

Без изненади са разходите. Както в онова детско филмче героинята на Цветана Манева писа шестици на целия клас, защото директорът поиска от нея да пише шестица на едно конкретно дете, така и Министерство на финансите реши да се покаже по-лудо от политиците в руската рулетка и докато те искаха увеличение на заплатите на полицаи, военни, магистрати и учители, финансите предложиха по 10% и за всички останали.

Най-голяма загадка обаче остават държавните инвестиции. Първо тазгодишният им обем се очертава да е с 20% под прогнозата – само 6.8 милиарда лева и така се обяснява защо дефицитът и сега ще е под три процента спрямо БВП.

За догодина обаче се очаква те да нараснат двойно до 14 милиарда въпреки всички уверения на правителството, че всъщност ще го кара по-кротко.

Как ще върви икономиката

Прогнозата, върху която се базира самият бюджет включва номинален брутен вътрешен продукт от 215 милиарда лева. Едва 4.1% безработица, което е по-ниско от тази година, въпреки, че досега чуваме новини само за затваряне на предприятия.

Ако има един основен аргумент, че този бюджет е преоптимистичен, то е залагането на допълнителни приходи от най-чувствителните  области на публичните финанси  - акцизите, които винаги са свързани с контрабанда, когато напрежението върху тях се усили и данъчната амнистия, която безспорно ще е експеримент и никой не знае как ще приключи.

Добра новина, доколкото орязването на инвестициите може да радва, е, че и догодина ще има поле за съкращения на капиталови разходи. Но най-лошата новина е, че този бюджет е като пластелинен барбарон. Може да се натиска от всякъде и никой не знае как ще изглежда изпълнението му в края на следващата година. За последно финансите внесоха толкова неубедителен бюджет през 2009 година за 2010 година и още през януари беше ясно, че ще трябва да се актуализира. Честито, повтаряне на историята. Но ако тогава Дянков сътвори фарс, как да си обясним положението днес.

Стефан Антонов за "Гласове"