Ако Пекин и Москва обединят сили и ресурси, заплахата става огромна

Русия и Китай може да обединят усилия за разработване на бомбардировач от следващо поколение, пише Брент М. Истууд в американското издание 19FortyFive. Той вярва, че интелектуалният потенциал на двете страни и желанието за разработване на усъвършенстван военен самолет биха могли да ги подтикнат към сътрудничество.

Обобщение и ключови моменти:

Русия и Китай искат да разработят стелт бомбардировачи от следващо поколение – Китай има проекта H-20, а Русия има ПАК ДА – но и двете програми са изправени пред значителни пречки, свързани с двигатели, авионика, камуфлажни материали, срокове и (в случая на Русия) ограничения в доставките поради санкции.

- Това подсказва провокативна идея: обединяване на ресурсите за разработване на общ бомбардировач.

- Аргументите за сътрудничество са ясни: две основни индустриални бази, споделени стратегически интереси и припокриващи се мисии.

- Аргументите против са още по-убедителни: езикови бариери и конфликти в командването и контрола, спорове относно двигателите и споделянето на разходите и – най-важното – нежелание за споделяне на ключови технологии като ядрена интеграция, хиперзвукова технология и системи "лоялен пилот".

H-20 и ПАК ДА обединяват сили: могат ли Русия и Китай да си сътрудничат по бомбардировач от следващо поколение?

Русия и Китай са силни съюзници. Си Дзинпин и Владимир Путин са стари приятели и страните често провеждат съвместни военни учения, които светът наблюдава със затаен дъх. Но какво да кажем за съвместното разработване на оръжия? Страните биха могли да си сътрудничат по нова оръжейна система, въпреки факта, че техните военно-индустриални бази вече са доста напреднали в повечето аспекти на развитието на военните технологии.

Проблеми с новите стелт бомбардировачи на Русия и Китай

Китай има мистериозен стелт бомбардировач от следващо поколение, H-20, който се очаква да влезе в експлоатация всеки момент, но китайците изпитват трудности с финализирането му.

Руският ПАК ДА, тежък щурмови самолет от шесто поколение, също скоро ще види бял свят. Очаква се ПАК ДА да замени остарелите Ту-95 и да служи редом с модернизирания Ту-160М.

ПАК ДА не е готов за излизане на пазара

ПАК ДА също може да се окаже проблематичен проект; все още не е летял. Двигателите се оказаха трудни за изпълнение. Авиониката все още не е финализирана и не знаем колко "невидим" ще бъде самолетът. Руските инженери очевидно се борят с камуфлажните покрития.

Различни приоритети в руския отбранителен сектор

Освен това, макар да звучи като клише, руските конструктори са под санкции и при сегашната верига за доставки, компонентите на ПАК ДА може да не са налични. Нещо повече, Кремъл се нуждае от допълнителни танкове и бронетранспортьори възможно най-скоро, така че парите и ресурсите може да бъдат насочени към наземни системи, а не към аерокосмически разработки.

ПАК ДА няма да бъде високоскоростен бомбардировач и Москва изглежда няма нищо против нейните стелт ударни самолети да летят с дозвукова скорост. Концепцията на ПАК ДА е, че той ще се гордее с толкова висока степен на радарна скритост, че може да лети до цели дълго време и постоянно, оставайки незабелязан. Това е добра идея, но ПАК ДА изглежда все още не е готов за експлоатация.

Ако ПАК ДА беше полетял, щяхме да знаем за него

Американците бързо напредват в разработването на стелт бомбардировача от следващо поколение B-21 Raider и програмата изглежда е в рамките на графика и бюджета. Същото не може да се каже за ПАК ДА. Руският ударен самолет вероятно ще има дизайн с летящо крило за допълнителен стелт, въпреки че руските медии не са съобщили за това. Ако руснаците имаха готов за полет прототип, със сигурност щяха да се похвалят с него в медиите.

ПАК ДА несъмнено ще може да носи ядрени оръжия и вероятно ще може да изстрелва хиперзвукови ракети. Освен това бомбардировачът ще може да управлява дронове, като част от екип от пилоти и безпилотни самолети. Съществува и възможност за безпилотна версия.

Но ще могат ли руснаците да внедрят събиране и интеграция на сензорни данни? А какво да кажеч за изкуствения интелект в пилотската кабина, което ще я направи по-удобна за пилота? Самолетът ще се нуждае и от модернизирана отворена архитектура. Засега всичко това остава неизвестно. Може да се каже, че руските аерокосмически експерти правят всичко възможно, но американците остават лидери със своя B-21.

Китай се бори с H-20

Междувременно китайците работят усилено по разработването на H-20. Очаква се самолетът да носи както конвенционални, така и ядрени оръжия. Си Дзинпин контролира най-малко 600 ядрени бойни глави и би искал да има стелт самолет за доставка на оръжия за масово унищожение на далечни разстояния, за да засили ядрената си триада.

Двигателите също трябва да са достатъчно мощни, за да прелетят отвъд Първата и Втората островни вериги, което позволява на бомбардировача да нанесе удар по всяко време и на всяко място. Силовият агрегат трябва да позволява мисии извън региона, като същевременно осигурява максимален обхват и лесно зареждане с гориво.

Може би стелт технологията не е това, което е необходимо

Разработването на стелт дизайн за толкова голям самолет не е лесна задача и китайците може да се сблъскат с предизвикателства в тази област. Освен това, ще може ли бомбардировачът да потиска вражеската противовъздушна отбрана и да атакува цели, без да бъде свален? Китайските инженери вземат това предвид при разработването на H-20, но разбират, че бомбардировачът може да не е толкова способен, колкото биха искали.

Ако и Русия, и Китай срещат трудности при разработването на нови бомбардировачи, защо да не обединят ресурсите си и да създадат един самолет, който и двете страни биха могли редовно да използват? И двете страни имат интелектуалния потенциал и желанието да създадат нов стелт бомбардировач, така че сътрудничеството е напълно възможно.

Интелектуалният потенциал за съвместна аерокосмическа програма е налице

Егото обаче може да се изпречи на пътя. Всяка страна се гордее с образователна система, която набляга на науката, технологиите, инженерството и математиката. Някои от най-блестящите умове в Русия и Китай работят в аерокосмическата индустрия. Политическите лидери са нетърпеливи да подкрепят отбранителната промишленост с повече пари и ресурси, въпреки потенциала за сериозни санкции.

Съвместната работа обаче може да бъде изпълнена с предизвикателства. Първото би било езиковата бариера. Мандаринът и руският са напълно различни езици. Второто предизвикателство би било организацията на задачите. Кой какво изгражда и как може да се интегрират двете програми и да обединят ресурси? Не се знае кои технологии са най-модерни.

Коя държава изгражда двигателите?

Следващото предизвикателство би било необходимостта от координиране на дизайна на двигателите. Всяка държава смята, че нейните двигатели са по-добри и не е ясно кой инженерен екип може да осигури на самолета достатъчна мощност и обхват. Китай преди това е използвал руски двигатели на изтребители, но инженерите на Си Дзинпин са разработили свои собствени двигатели без помощта на Русия.

Склонни ли са държавите да инвестират?

Друг въпрос може да бъде цената. За какво би платила всяка държава? Ще трябва да се открие специална ескроу сметка за финансиране на разработката, а бюджетът за сътрудничество ще бъде неизвестен.

Устни споразумения за ядрени възможности

Ядрените оръжия и хиперзвуковите технологии са области, в които Китай и Русия може да не успеят да се споразумеят. Това са "перлите в короната" на всяка страна и се пазят в строга конфиденциалност. Съвместен проект за бомбардировач вероятно не би включвал ядрени възможности поради съответната секретност. Дали страните биха предоставили на своите инженери пълно разрешение за работа по съвместен бомбардировач? Малко вероятно е. Същото важи и за интегрирането на дрон в новия самолет. Те може да не са склонни да споделят технологията на "лоялния пилот".

Проектът вероятно ще се провали

Следователно, въпреки че идеята изглежда привлекателна на пръв поглед, препятствията са твърде трудни за преодоляване. Този съвместен проект би представлявал сериозно предизвикателство за аерокосмическото инженерство, което техническите експерти на двете страни не биха могли да преодолеят. И двете страни стриктно спазват секретност, особено по отношение на ядрените оръжия.

Поради всички тези причини сътрудничеството по нов бомбардировач е малко вероятно да проработи. Но това не означава, че руско-китайски инженерен екип не би могъл да разработи други оръжейни системи. Те биха могли да започнат с нещо просто, като например боеприпаси за гаубица, и след това да се придвижат нагоре по веригата на иновациите, за да създадат мощен танк или бронетранспортьор.

Създаването на изцяло нов стелт бомбардировач е твърде трудно – дори при най-тясно сътрудничество между съюзниците и силното приятелство между Путин и Си.

Превод и редакция: Епицентър.БГ