България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз в полунощ - 17 години след падането на комунистическия режим. Това е историческо събитие за двете страни, които обаче ще трябва да продължат реформите, за да наваксат изоставането си от другите 25 членки.

Много държавни и правителствени ръководители вече приветстваха двете нови членки с добре дошли в “голямото европейско семейство”, като ги поздравиха, както направи италианският министър-председател и бивш председател на Европейската комисия Романо Проди и подчертаха, че в тяхната история се отваря нова глава.

Подготовката за “европосрещането” е в разгара в двете столици, където се очаква пристигането на няколко европейски ръководители, за да вземат участие в празненствата, описвани като “нещо невиждано” от организаторите. В Букурещ председателят на Европейския парламент Жозеп Борел, комисарите по разширяването Оли Рен и по комуникациите Маргот Валстрьом, както и министрите на външните работи на Германия, България, Дания и Унгария ще бъдат приети от румънския президент Траян Бъсеску, а след това заедно с премиера Калин Търичану ще отброят последните минути от ”историческия час” преди присъединяването.

Това събитие – венец на усилията и на често болезнените реформи за изпълнение на изискванията на Брюксел - е на първа страница на вестниците през почивните дни като букурещкият всекидневник “Евениментул Жилей” излиза с първа страница, покрита със звездното знаме на Евросъюза. Влизането в ЕС е краят на един исторически период, започнал през 1945 г. с установяване на наложения от съветските танкове комунистически режим, казва писателят Хория Роман Патапиевичи, директор на Румънския културен институт, обобщавайки общото чувство в двете страни.

Политици и анализатори смятат обаче, че на 1 януари за България и Румъния започва ново надбягване срещу часовника, за да променят представата на европейците за себе си като “бедни братовчеди”. Румъния се нуждае от 20 години, за да настигне жизненото равнище на останалите страни от ЕС, призна Търичану. Въпреки високият икономически растеж през последните години - между 5 и 6% средно - двете страни заедно дават едва 1% от БВП на ЕС, а техният БВП на глава от населението през 2005 г. бе приблизително 33% от средния европейски по покупателна способност, показват данните на европейската служба Евростат.

И румънците и българите имат положителна представа за ЕС и това се потвърждава от последното допитване Евробарометър на Европейската комисия, публикувано през декември. В навечерието на присъединяването си 69% от румънците и 63% от българите смятат, че принадлежността към ЕС е изгодна за тяхната страна, което е доста над средното европейско равнище от 54%. В България радостта от присъединяването е малко помрачена от затварянето против волята й на два реактора на АЕЦ Козлодуй, изискване, поставено от Брюксел заради съображения за сигурност, което ще лиши страната от възможността да изнася електричество. /АФП-БГНЕС