За повече информация и коментар по повод откриващата се в сряда във варненския Археологически музей изложба на златната маска от Требенище потърсихме археолога Александър Минчев.

- Г-н Минчев, има ли някаква опасност македонците да поискат България да им върне някои ценни паметници като показваните в момента златна маска и златна ръка, намерени край Охрид?
- Не, тези въпроси с материалите, които произхождат от Македония и Южна Тракия, са решени много отдавна между съответните правителства и България. Специално за южните земи това е известната спогодба “Моллов – Кафандарис” от 20-те години, според която репарациите, които Гърция получава, включват и оценка на паметниците, които са останали в български ръце. Така че такива проблеми не можем да имаме нито сега, нито за в бъдеще, независимо от някои доста често срещани текстове в македонската преса, на които ние просто не обръщаме внимание.

- Колкото до самите експонати, известно ли е например какъв е произходът на златото, от което са изработени?
- Няма съмнение, че те са произвеждани там, на място. Златото е доста чисто, между 22 и 23 карата, това е златно фолио с не особено добро качество от гледна точка на изкуството. Но това е нормално, защото това са маски, които са правени след смъртта на съответния човек и с тънкото фолио е било облепвано де факто лицето на погребания знатен аристократ. Що се отнася до производството, няма съмнение, че та са правени там на място. Освен в Требенище – мястото, където са намерени първите седем гроба, два от които е разкопал Карел Шкорпил, а след това през 20-те и началото на 30-те години колеги от Археологическия институт на Сръбската академия на науките разкопават още няколко гроба и също откриват подобни предмети, включително и златни маски, преди 20-ина години в малкото градче Синдос, недалече от Солун, гръцки колеги разкопаха един подобен, но още по-богат некропол, също от VI в. пр. Хр., където бяха открити четири такива погребални маски, други златни предмети, накити, бронзови съдове, керамика и т.н. И в този регион това очевидно представя една трайна традиция за погребване на видни представители на тамошната аристокрация.

- Може ли да се каже, че тази маска е по-различна от другите, има ли нещо особено, което я отличава?
- Ако питате за тези от Требенище, не, те са от един тип – и тези от Требенище, и тези от Синдос. Доста по-различна вече е маската от България, която проф. Китов откри преди няколко години. Тя е масивна и за разлика от тези не е правена по лицето на човека, а гледайки живия образ на владетеля; тя тежи над 600 грама, докато тези се движат между 60 и 100 грама.

- А как се обяснява присъствието на тази златна ръка в гробницата?
- Това е един проблем, който все още не е решен. Но най-вероятно дава представа за властта на съответния владетел или висш аристократ.

- Известно ли е на каква възраст е бил погребаният?
- За съжаление, в по-старите некрополи не са правени антропологически изследвания по простата причина, че почвата там е много киселинна и голяма част от скелетите са повредени. Ако си говорим честно, тогава не е имало и такъв интерес и такава техника. Що се отнася до колегите от Гърция, там възрастта се движи между 35 и 45 – 50 г., което в общи линии е и пределът на активния живот по това време.

- Какво още може да се каже за мъжа, на когото е била сложена маската?
- Това, което можем да кажем със сигурност е, че това е бил войн и то изявен войн, тъй като в гроба са открити оръжия, също така и два шлема. Знаете, че е нормално всеки войн да има един шлем и за това можем да считаме, че вторият е придобит като плячка при победа на негов съперник. Вероятно е и от друг произход, защото има разлика във формата на шлемовете. Бронзовите съдове, които са открити, също са изключително интересни – те са едни от най-редките от това време, характерни за архаичната епоха, т.е. приблизително от 580 до към 480 г. пр. Хр. и са едни от най-красивите паметници на бронзолеярското изкуство от това време.

- Всички находки от този некропол ли са в България?
- От 7-те първи открити гроба всички са в България и то в Националния археологически музей в София. Следващите, които са открити от сръбските колеги, са съответно в Сърбия, материалите от Синдос са в Археологическия музей в Солун, Гърция. Гърците между впрочем имат великолепно представяне, наистина са експонирани чудесно и всеки музей би се гордял да има такава експозиция.

- Бихте ли обобщили как тези маски стоят във фонда на световното наследство? Само за нашия регион ли са характерни тези паметници или има подобни и на други места, например в Скития?
- Напълно сте прав. Най-ранни са известните маски от Микена, т.нар. маска на Агамемнон, открита още от Шлиман навремето, която също е погребална маска. И традицията, която ние виждаме някъде около 1000 г. по-късно в Требенище и съответно в Синдос, показва едно възраждане на стари идеи, стари вярвания и традиции точно в този югозападен район на Балканите. Мястото на тези маски в световното културно-историческо наследство без съмнение е много важно, тъй като освен тези три центъра, за които споменахме и двете маски, които са открити в България, има една единствена, която е намерена в Северното Черноморие, т.е. днешна Украйна. Тя е доста по-късна, също е портретна маска, а владетелят има много ранен тракийски произход и явно, че връзката е била Тракия. Става въпрос за II в. пр. Хр.

- А какъв е общият брой на тези маски?
- Трябва да ги сметна, четири са в Синдос, плюс една половинка – пет, една при нас – шест, в Сърбия още две – осем, девет.

- За етническия произход на погребаните в Требенище може ли да се каже нещо определено?
- Етническият произход на погребаните е несигурен. Колегите от Сърбия смятат, че са илирийци, защото недалеч от този район започва сериозното присъствие на илирите, едно друго племе подобно на траките, което е населявало Западните Балкани и за чиито наследници се смятат днес албанците. Освен това гърците ги смятат за македонци, както и колегите от Македония, понеже са намерени в Македония. Някои от гръцките колеги обаче ги обявяват и за гърци, тъй като голяма част от материалите, които се откриват там са наистина архаични гръцки. Но това са вносни предмети, които се откриват и на други места. Аз бих казал, че единствено сигурно би било, ако се направят някакви ДНК-анализи на останките от костите и се свържат с някои от местните народи.