Липсата на физическа активност е струвала на Гърция 90 млн. евро през 2000 г., като тази сума постепенно се е увеличила до 131 млн. евро през 2019 г., заяви Андреас Флурис, доцент в катедрата по физическо възпитание и спорт на Университета на Тесалия и ръководител на лабораторията по физиология на околната среда „ФЕЙМЛаб“ (FAMELab) в същия университет, предаде АНА-МПА.

Физически обездвиженото гръцко население е достигнало 68 процента през 2018 г., а бъдещите прогнози са още по-мрачни, каза гръцкият проф. Янис Кутендакис, председател на гръцкия национален център „Упражнението е лек – Гърция“ (Exercise is Medicine – Greece).

„Липсата на физическа активност е свързана, наред с много други неща, с честотата на проява на почти всички незаразни болести“, обясни професорът пред АНА-МПА по повод утрешния Международен ден на спорта за развитие и мир. Така възниква въпросът дали високите нива на обездвиженост се превръщат в икономически разходи за страната, допълни доц. Флурис.

Според анализ в национален мащаб, извършен в лабораторията „ФЕЙМЛаб“, тези разходи за периода 2000-2010 г. са били 1,02 млрд. евро, докато в периода 2011-2019 г. те са се увеличили до 1,17 млрд. евро, поясни Андреас Флурис.

За проучването е следвана международно призната методология, която свързва ниската физическа активност с пет водещи незаразни болести – сърдечни заболявания, инсулт, диабет и рак на гърдата и дебелото черво, обясни Сотирис Харбас, един от авторите на изследването. През 1990 г. общо 859 000 гърци са имали горепосочените заболявания, докато през 2019 г. този брой се е увеличил до около 1,5 милиона души, поясни той.

Поради наличието на подобни негативни данни е необходимо създаването на център за следене на обездвижеността сред гръцкото общество, който да събира данни на годишна база и да осъществява дейности за намаляване на икономическите негативни последици и съответно на най-често срещаните незаразни болести, смята проф. Кутендакис.

Доц. Флурис изтъкна, че „ако през 2019 г. обездвижеността беше премахната, гръцката икономика щеше да разполага с допълнителни финансови ресурси, за да посрещне много от нуждите си в областта на образованието, здравеопазването, социалната солидарност и националната отбрана“, предава БТА. Той посочи и конкретни примери за това как разходите щяха да могат да стигнат за 39 нови училища или за нова болница, или за 180 нови легла в интензивните отделения, или пък за 202 пожарни автомобила.