Залязващата любовна история Европа-САЩ

ЕС и Свят 12.07.2021 17:24 Снимка: ДНЕС+

Залязващата любовна история Европа-САЩ

Най-голямата заплаха за Запада не е европейска автономия, а европейска слабост, пише "Политико".

Концепцията за европейска стратегическа автономия все повече се представя като опасност за Запада като политическа общност - идеята е, че Европа, която не зависи от САЩ, ще се отклони от трансатлантическия алианс, дори когато Вашингтон се готви срещу Пекин.

Истината е точно обратната: Западът не може да оцелее без силна Европа.

Бъдещето на континента често се свежда до един от двата сценария: В първия, трансатлантическият съюз продължава да процъфтява и е в състояние да предотврати заплахите от Китай и Русия. Във втория западното партньорство залязва, оставяйки Европа твърде слаба да се противопостави и да не се превърне в полуостров на Евразия, под някаква форма на контрол от гигантите на изток.

Но има и трети, по-малко обсъждан сценарий, който е еднакво тежък за Европа - такъв, за който бившият държавен секретар на САЩ и стара трансатлантически лисица Хенри Кисинджър предупреди в едно древно есе: Какво ще стане, ако Европа загуби независимостта си не от Москва или Пекин, а от Вашингтон? При този сценарий трансатлантическата общност се разпада, но САЩ остават в Европа като някаква чужда сила, макар и само за да попречат на големите си съперници да се нанесат.

Някои вярват, че това може би вече се случва. Политическият философ и историк Люк ван Миделар завърши неотдавнашна лекция в Париж с думите: "В нашите отношения с Америка може да преминем от статута на партньори към този на васали. Тръмп ни намекна за началото на това."

Както Пиер Вимон, първият генерален секретар на Европейската служба за външна дейност каза тази седмица, европейците можеха да отказват, когато е необходимо. Липсата на инвестиции в отбрана и намаленото технологично и финансово влияние обаче ги направи неохотни или неспособни да повлияят на американската игра. Вимонт се опасява, че "концепцията за Европа като васал е все по-явна". 

Всъщност все по-често изглежда, че позицията на САЩ къмсвоите съюзници се е превърнала в точно обратното на това, което някога е била. Азия и Европа си разменят местата. По време на Студената война Вашингтон не се срамуваше да упражнява властта си по-грубо, когато се занимаваше с Япония, Индонезия или Филипините. Струваше си да покаже малко мускули, ако това би предотвратило комунистически преврат в Джакарта или Манила.

Днес Европа изглежда по-скоро като детска градина, отколкото като зрял играч. Както държавният секретар на САЩ при Тръмп, Майк Помпео даде ясно да се разбере при посещението си в Париж миналия ноември, всичко, от което се интересува Вашингтон, е предотвратяването на съвременна версия на комунистически преврат: китайско поемане на европейски технологични компании.

В неотдавнашен телефонен разговор Ричард Гренел, бившият американски посланик в Берлин каза, че САЩ са изложени на риск да "позволят на Европа да се отдалечи от западния съюз". Забележително е, че много американци сега мислят за Европа по-малко като партньор, а по-скоро я възприемат като награда.

Редица фактори обясняват защо Вашингтон вече не чувства, че трябва да обръща внимание на европейските мнения или желания. Джъстин Вайс, директор по политическото планиране към френското министерство на Европа и външните работи по това време, коментира, че тези фактори са видими още през 2013 г. с Барак Обама.

Първо, тъй като Китай замени Русия като основен съперник на САЩ, Европа вече е далеч от центъра на действието. За разлика от нея, Япония и Индия придобиха все по-голямо значение.

Второ, както би посочил Вимонт, Европа е загубила както икономическия, така и военния си капацитет. Ако Европа е изложена на риск да бъде превзета от Русия или Китай, кой е в състояние да ги спре? Не и европейците.

Трето, Вашингтон днес се чувства по-уязвим, отколкото по време на Студената война. СССР никога не надвишава 40% от икономическата продукция на Америка. Китай вече е на 70% и разликата може да изчезне напълно след по-малко от 20 години. Появата на равнопоставен съперник ще доведе до не толкова щедри и много по-меркантилни САЩ.

През последните си месеци на управление германският канцлер Ангела Меркел изглеждаше погълната от този въпрос за европейската слабост и изглежда все по-ангажирана да го остави като предупреждение за сбогуване към колегите си. Когато президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с руския президент Владимир Путин в Женева, тя побърза да аргументира, че Европа трябва да говори със собствен глас по въпроси, за които е заложена нейната сигурност и просперитет.

Според един от присъстващите на срещата на върха на Европейския съвет, където това бе обсъдено, тя звучи необичайно емоционално по въпроса. И все пак, когато тя се присъедини към френския президент Еманюел Макрон в подкрепа на срещата на върха между Европейския съюз и Русия, френско-германското предложение бързо се разми в море от взаимни упреци между други европейски лидери.

Както казаха редица дипломати от Централна и Източна Европа, Байдън може да се срещне с Путин в силна позиция. Европейският съюз ще бъде в слаба позиция.

Със засилването на това пораженческо мислене и очакване, ЕС трябва просто да се примири със съдбата си да стане политически и икономически зависим васал на нова империя САЩ. И ако се стигне до там, плахите дипломати биха избрали американския господар пред наличните алтернативи. 

Но не бива да си правим илюзии: Този резултат не би означавал преформатиране на Запада, това би означавало смъртта му. И както сред много хора в Париж и Берлин, усещането е, че забраненият сценарий на Кисинджър е все по-вероятен.

Във всеки брак в криза проблемите започват, когато двете части на двойката тръгнат по различни житейски пътища. САЩ изглежда се насочват към нова и вълнуваща Студена война, а Европа може да се отклони към геополитически залез./news.bg

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911