"Опитът на Иран, разбира се, ще бъде заразителен, ако иранците издържат. Няма да спечелят - не могат да спечелят, но могат да устоят на това противопоставяне, както е доказала историята на Виетнам и Афганистан. Не можеш да победиш народ, особено ако е разположен на огромна територия. Дори и да са афганистански овчари с пушки и тояги, не можеш да им направиш нищо, ако не искат да ти се подчиняват. Можеш 20 години да държиш войски там, всички командоси, и няма да ги накараш да направят нищо. Или може да хвърлиш цялата зараза на света върху Виетнам и той все пак ще остане непобедим. Затова Иран е и Виетнам, и Куба, и новата съпротива на ХХI век", казва руският писател и военен Захар Прилепин в интервю за ТАСС.

Какво позволи на Иран да устои? "Те се готвеха сериозно за война, - казва Прилепин. - Имат мотивиран религиозен и духовен елит, който не може да си представи живота си извън пределите на Иран. Когато управляващата част на държавата има твърдо, неизбежно усещане, че или ще живеят в своята страна, или ще загинат или ще бъдат убити, това диктува определен модел на поведение. Мисля, че те имат огромни въпроси към своята власт. Размириците не се случиха изневиделица; не само американците ги провокираха. Ясно е, че те са имали свои въпроси към властите. Но в труден момент те изведнъж, доколкото можем да съдим отвън, казаха: „Виждаме, че това е нашата сила, тя е неразривна с нашето Отечество“. Те са готови да умрат, те загиват, има и други там, тоест имат втори и трети ред политици, които са взаимозаменяеми. А народ, чийто лозунг е „Родина или смърт“, е непобедим. Колкото и патетично да звучи, това е точно така".

Запитан дали САЩ първопричините за конфликта в Донбас, Прилепин отговаря: "Те имат това разбиране от първия ден. Именно това ги мотивира. Те разбират, че сме прави, че това е нашата територия, нашата земя, че Украйна е движена от неонацистки енергии и т.н. Това не ги притеснява. Нито Америка, нито Европа са притеснени от това. Те са наясно с всичко. И ако ги затворите в тайна стая и попитате: "Знаете ли цялата истина?", те ще кажат: "Е, успокойте се. Разбира се, ние знаем, че "Азов" са канибали, че са убили безброй хора, че са измъчвали, унищожавали, че в Украйна има хиляди политически затворници." Те виждат всичко и именно с това работят, защото това повече ги устройва".

Захар Прилепин служи в Доброволческия корпус в Добнас, подразделение, създадено на основата на опълчението на ДНР и ЛНР, а договорът му изтича през май. На въпроса как чуждестранните журналисти, които отиват в Донбас, гледат на конфликта, писателят отговаря, че "хората, които пристигат там, обикновено са мотивирани. Тези хора, невинаги, но най-често, принадлежат към една или друга вътрешна опозиция в страните, от които идват. Те не се нуждаят от убеждаване. Те вече разбират всичко отлично. И ни съчувстват".

Какъв е светът според неговата идеална картина? "Вече спрях да мечтая за това, да правя каквито и да било планове. Слава Богу, избрах форма, която ми подхожда. Имам си свои конкретни цели. Очертах ги за себе си, утвърдих ги с командването и бавно работя по тях. Спрях да мисля мащабно. Ако сключим някакво примирие, което навярно ще удовлетвори Украйна, дори и да го сключим не на цялата територия на ДНР и ЛНР, а на днешната линия на съприкосновение, примирието ще изглежда така: Те ще кажат "Не ни интересува, ние смятаме, че Донецк и Луганск са наши територии, Крим е наша територия, това не ни устройва". Те може да го кажат на глас, може и да не го кажат, но когато има милионна армия – а те са отделили 800 000 души – по линията на съприкосновение, дълга почти 2000 километра, и има още един милион от другата страна, тези хора неминуемо ще стрелят един по друг. Гарантирам ви го. Никакво примире в сегашния му вид никога няма да доведе до мир".

Планира ли да заснеме филм или да напише нова книга, след като приключи договорът му с Доброволческия корпус в Донбас? "Нищо не планирам. Няма да кажа, че автоматично сключвам договор и в този смисъл изключвам всякакви мисли за литература, но те се изключват сами. Там е невъзможно да се направи нещо. Да се ​​​​следя отблизо и да си записвам неща - е, това е невъзможно за мен. Знам, че, да речем, великият фронтов писател, авторът в окопите на Сталинград Виктор Некрасов, е започнал да пише своята повест з в болницата. И двамата велики военни кореспонденти Шолохов и Симонов са работили по време на войната, но все пак са военни кореспонденти. А когато си действащ боец, офицер, това се прави много по-рядко и по-трудно. Опитвам се да не мисля за това, за да не се разсейвам. А и това отнема известно време, защото всичко това се случва, и след известно време, понякога след месец, година, три, се задейства някаква реакция, и в главата ти се появява образ, музика, мелодия. Разбираш, че този текст вече се е оформил в главата ви. Защото литературата и прозата не са за някакви случки. Литературата се състои от едно голямо, единно мелодично усещане, което възниква, изведнъж знаеш как трябва да изглежда тази история".

Източник: ТАСС

Превод: "Гласове"