Започва спешна операция на НАТО в Македония. В Брюксел е изготвен план, който ще разбие руското влияние в региона. Този план трябва да бъде изпълнен още през пролетта на 2018 година. Това пише хърватското издание "Ютарни лист" и уточнява, че присъединяването на Република Македония към НАТО ще стане под временното й наименование - БЮРМ /Бивша югославска република Македония, бел.ред./. Така ще бъде до нейното членство в ЕС, когато трябва да бъде решен спора за името между властите в Скопие и Атина.

Идването на власт на Зоран Заев на премиерския пост може да доведе до премахването на основните пречки за присъединяването на страната в евроатлантическите структури. Разбира се, става въпрос за спора за името. Атина отказа да премахне и визите за бившата югорепублика поради наименованието Република Македония.

Гърция смята, че тя има историческо право върху него и използването му съдържа териториални претенции към Гърция /но никога не са спомена, че може да е валидно и обратното/. С разпада на бивша Югославия въпросът за Република Македония се превърна във въпроса на всички въпроси за Гърция, която в един момент въведе дори и пълна блокада на страната.

По-късно отстъпи, но твърдо застана зад позицията, че Република Македония не може да стане член нито на ЕС, нито на НАТО. За властите в Скопие пък бе неприемливо да се присъединят като БЮРМ - на английски FYROM, както е вписана в ООН. Така се стигна до блокадата, която рефлектира и във вътрешната политика и увеличаването на националистическото влияние. Този спор отчасти е причина и за неотдавнашната криза, която приключи със съставянето на ново правителство.

Премиерът Зоран Заев обеща да извърши икономически реформи - с цел 5% икономически ръст и ускорено членство в ЕС и НАТО. И че не става въпрос просто за голи обещания тази седмица първо руската агенция "Спутник", която е известна с близките си отношения с Кремъл и в много страни я смятат за инструмент в ръцете на Москва, съобщи, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг възнамерява да посети Скопие в средата на юли, за да ускори процеса по присъединяване и Македония да стане член на алианса още през пролетта на 2018 година.

Неотдавна бяха публикувани документи на македонските служби, но и на някои други, че при насилственото влизане в парламента /на 27-ми април, когато бяха бити над 100 души, включително и самият Заев - бел.ред./ са участвали и сръбските спецслужби, а руските са действали за дестабилизацията на Македония и предизвикването на сблъсъци между македонците и албанците.

Русия много трудно прие членството на Черна гора в НАТО, защото по този начин загуби едно парче от пъзела за укрепването на влиянието си на Западните Балкани, а самата Македония трябваше да бъде част от руската сфера на влияние. При това положение решението на НАТО е съвсем разбираемо. Заев демонстрира необходимата гъвкавост и изрази готовност да влезе в НАТО като БЮРМ (FYROM), преговорите с Гърция да продължат до пълноправното членство в ЕС.

Освен това присъединяването към ЕС е дълга писта и тя ще бъде предшествана от създаването на някаква икономическа общност на Западните Балкани, която се подкрепя и стимулира от Берлин и Брюксел. Зоран Заев говори и с гръцкия премиер Алексис Ципрас, който го поздрави за избора и потвърди, че за Атина е неприемливо името Македония, но БЮРМ (FYROM), или някое друго компромисно име за Гърция е приемливо. В кабинета на Ципрас очевидно са осъзнали, че и на тях им вреди нестабилността в Македония и техният външен министър Никос Коцияс заяви, че "единството, интегритетът и стабилността на северния съсед са изключително важни".

"Това е нашата основна грижа. Решаването на спора за името по един демократичен и творчески начин може да улесни бъдещата посока на страната", каза Коцияс. /БГНЕС