„Изселването на цивилни от Газа е смъртна присъда“, заявиха Гръцката православна и Латинската патриаршии в Йерусалим. Двете църковни институции призовават за край на войната, прекратяване на масовото насилие и зачитане правото на всеки народ да живее на своята земя.

Съвместно изявление на Гръцката православна патриаршия на Йерусалим и Латинската патриаршия на Йерусалим
Йерусалим, 26 август 2025 г.

„В пътя на правдата има живот, по нейната пътека няма смърт“ (Притчи 12:28).

Преди няколко седмици израелското правителство обяви решението си да поеме контрола над град Газа. През последните дни медиите многократно съобщават за масова военна мобилизация и подготовка за предстоящо настъпление. Същите сведения сочат, че населението на град Газа, където живеят стотици хиляди цивилни — и където се намира нашата християнска общност — трябва да бъде евакуирано и преместено в южната част на Ивицата Газа. Към момента на това изявление вече са издадени заповеди за евакуация за няколко квартала в град Газа. Продължават да постъпват сведения за тежки бомбардировки.

Вече драматичната и преди тази операция ситуация се задълбочава с още разрушения и смърт. Изглежда, че изявлението на израелското правителство, че „ще се отворят портите на ада“, наистина придобива трагични измерения. Опитът от предишни кампании в Газа, декларираните намерения на израелското правителство относно настоящата операция и отчетите, които достигат до нас от място, показват, че това не е просто заплаха, а реалност, която вече се осъществява.

От началото на войната гръцкоправославният комплекс „Св. Порфирий“ и комплексът „Светото Семейство“ са убежище за стотици цивилни. Сред тях има възрастни хора, жени и деца. В латинския комплекс от много години приютяваме и хора с увреждания, които са под грижите на сестрите Мисионерки на милосърдието. Подобно на другите жители на град Газа, и търсещите убежище в тези комплекси ще трябва по съвест да решат какво да правят. Мнозина от тези, които намериха подслон в нашите стени, са отслабени и недохранени вследствие на лишенията през последните месеци. Напускането на град Газа и опитът да се бяга на юг биха били нищо по-малко от смъртна присъда. Поради това духовниците и монахините решиха да останат и да продължат да се грижат за всички, които ще останат в комплексите.

Не знаем какво точно ще се случи на място — не само с нашата общност, но и с цялото население. Можем само да повторим вече казаното: бъдеще не може да се гради върху плен, изселване на палестинците или отмъщение. Присъединяваме се към думите на папа Лъв XIV, изречени преди няколко дни: „Всички народи, дори най-малките и най-слабите, трябва да бъдат уважавани от силните в тяхната идентичност и права, особено правото да живеят по своите земи; и никой няма право да ги принуждава в изгнание.“ (Изказване пред група бежанци от Чагос, 23.08.2025 г.)

Това не е правилният път. Няма основание да се оправдава умишленото и насилствено масово изселване на цивилни.
Време е да се прекъсне тази спирала на насилие, да се сложи край на войната и да се постави на първо място общото благо на хората. Разрушенията — по земите и в човешките съдби — са предостатъчни. Няма причина да се оправдава държането на цивилни като пленници и заложници в драматични условия. Време е за изцеление на дълготърпеливите семейства от всички страни.

С не по-малка настойчивост призоваваме международната общност да действа за прекратяване на тази безсмислена и разрушителна война и за завръщането на изчезналите хора и израелските заложници.

„В пътя на правдата има живот, по нейната пътека няма смърт“ (Притчи 12:28). Нека се молим сърцата ни да се преобразят, за да ходим по пътищата на правдата и живота — за Газа и за цялата Света земя.