САЩ атакуваха три ирански ядрени обекта. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ударите са са били по целите в Натанз, Фордо и Исфахан. Организацията за атомна енергия на Иран по-късно потвърди новината. 

♦ Предисторията

Израел започна серията от атаки по обекти в Иран на 13 юни. Още тогава властите в Тел Авив заявиха, че ударите са били необходими, за да се предотврати непосредствената заплаха от това Техеран да направи ядрени бомби, пише АП.

Иран отдавна настоява, че ядрената програма се разработва с мирни цели. Страната отвърна на въздушните атаки на Израел с поредица от удари с ракети и дронове. Размяната на нападения продължи осем дни преди Вашингтон да се намеси. До този момент САЩ помагаха само за парирането на ирански удари по Израел.

Атакуваните от САЩ обекти в Иран

Ядреният обект в Натанз

Той е разположен на около 220 км югоизточно от Техеран. Това е основното място за обогатяване на уран в страната и вече е бил цел на израелски въздушни удари. Уранът там е бил обогатяван до 60% чистота - умерено радиоактивно ниво, преди Израел да унищожи надземната част на съоръжението, отбелязва Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), цитирана от АП.

Друга част от съоръжението, разположена в централната част на Иранското плато, е под земята, за да е защитена от въздушни удари. Там функционират множество системи, които обогатяват урана по-бързо. МААЕ изрази увереност, че повечето или дори всички от тези центрофуги са били унищожени при израелски удар, който прекъснал електрозахранването към обекта.

От агенцията посочиха, че въпросната атака е причинила замърсяване само в самия обект, но не и около него.

Обектът в Натанз е бил мишена и на вируса Stuxnet, за който се смята, че е създаден от Израел и САЩ, и който е унищожил ирански центрофуги. Съоръжението е поразено то две отделни атаки, приписвани на Израел.

 Обектът във Фордо

Той се намира на около 100 км югозападно от Техеран. Той също съдържа каскади от центрофуги, но не е толкова голям, колкото този в Натанз. Изграждането му е започнало най-късно през 2007 г., по данни на МААЕ. Иран обаче е информирала ООН за съоръжението едва през 2009-а, след като САЩ и западни съюзнически разузнавателни служби разбрали за съществуването му.

Разположен под планина и защитен с противовъздушни батареи, Фордо изглежда проектиран така, че да устои на въздушни удари. Военни експерти са заявили, че най-вероятно може да бъде поразен само от „bunker buster“ (бомби за пробиване на бункери) — термин за бомби, предназначени да проникнат дълбоко под повърхността преди експлозия — като най-новата GBU-57 A/B Massive Ordnance Penetrator в арсенала на САЩ. Тази прецизно насочвана бомба с тегло около 13 600 килограма е предназначена да атакува дълбоко заровени и силно укрепени бункери и тунели.

Според Военновъздушните сили на САЩ, единствено бомбардировачът B-2 може да доставя този вид бомба. Само американските ВВС управляват B-2, който се произвежда от Northrop Grumman.

Ядрен технологичен център в Исфахан

Съоръжението в Исфахан, разположено на около 350 км югоизточно от Техеран, дава работа на хиляди ядрени учени. То е "дом" и на три китайски изследователски реактора и лаборатории, свързани с ядрената програма на Иран.

Израел е атакувал сгради в ядрения обект в Исфахан, включително съоръжение за преобразуване на уран. МААЕ заяви, че няма признаци за повишена радиация на мястото.

Други ядрени обекти в Иран

Иран има няколко други обекта в ядрената си програма, които не бяха обявени като цели на американските удари.

Единствената търговска ядрена електроцентрала в Иран е в Бушер, на брега на Персийския залив, на около 750 км южно от Техеран. Иран изгражда още два реактора на това място. Бушер се захранва с уран, произведен в Русия, и е наблюдаван от МААЕ.

Реакторът с тежка вода в Арак се намира на 250 км югозападно от Техеран. Тежката вода охлажда ядрени реактори, но като страничен продукт се произвежда плутоний, който потенциално може да се използва в ядрени оръжия. При подписването на споразумение със световните сили през 2015 г. Иран се съгласи да преустрои обекта с цел намаляване рисковете от
пролиферация.

Техеранският изследователски реактор се намира в централата на Организацията за атомна енергия на Иран – органът, който ръководи ядрената програма на страната. Първоначално работел с високообогатен уран, но по-късно е преоборудван, така че да използва нискообогатен.