"Мирният план“ на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна може да включва изискване за отказ от членство в НАТО за 20 години и замразяване на фронтовата линия без връщане на територии. Това пише The Wall Street Journal, позовавайки се на информация от информирани източници.

Според източниците на изданието, Тръмп все още не е одобрил конкретен план, включително как ще убеди руския президент Владимир Путин и украинския държавен глава Володимир Зеленски да седнат на масата за преговори. Въпреки че съветниците са предложили своите идеи, окончателното решение ще бъде взето еднолично от Тръмп.

Така една от идеите, предложени на Тръмп, която е подробно описана от трима близки до новоизбрания президент, е, че Киев обещава да не се присъединява към НАТО поне 20 години. В замяна САЩ ще продължат да доставят на Украйна оръжия за възпиране на бъдеща руска агресия.

Също така, според този план, фронтовата линия ще бъде замразена и двете страни ще се съгласят на демилитаризирана зона. Не е ясно кой ще контролира територията, но един съветник казва, че мироопазващите сили няма да включват американски войски.

"Можем да осигурим обучение и друга подкрепа, но дулото на пистолета ще бъде европейско. Ние няма да изпращаме американски мъже и жени да пазят мира в Украйна. И няма да плащаме за това. Нека поляците, германците, британците и французите го направят", твърди събеседник от екипа на републиканеца.

По-рано тази година Кийт Келог и Фред Флейц, които са работили в първия екип на Тръмп в Белия дом, са представили план за действие, който включва отказ от доставка на оръжие на Украйна, докато Киев не се съгласи на мирни преговори с Русия. Украйна може да се опита да си върне загубените територии, но това ще трябва да стане чрез дипломатически преговори.

Коя от тези стратегии ще следва Тръмп, остава неясно. Но всеки опит за започване на мирни преговори между Украйна и Русия, да не говорим за сключване на споразумение, ще се сблъска с много пречки, отбелязва WSJ.

Първо, Украйна и Русия все още имат много различни военни цели и не показват никакво намерение да ги променят. Кремъл показва малко желание за преговори и демонстрира готовност за ескалация на конфликта.

Освен това ще има твърда съпротива от страна на някои съюзници от НАТО, които гледат на руската агресия срещу Украйна като на непосредствена заплаха за техните страни.

В същото време Володимир Зеленски, чиято страна е силно зависима от Съединените щати за военна и финансова помощ, може да бъде по-лесно да бъде принуден да влезе в преговори, отбелязва WSJ, но той ще трябва да се изправи пред общество, което ще гледа на отстъпването на територия като капитулация пред Москва.