Докато Вашингтон се разсейва с войната в Близкия изток, на Корейския полуостров ядреният арсенал на Ким Чен Ун става все по-страховит

Забравете за 25-те млрд. долара. Това е оценката, която Пентагонът като за начало даде за преките разходи около иранския конфликт – сума, която анализаторите смятат за смешно занижена.

Истинската цена на американо-израелската война, която страните сами избраха да започнат, е много по-висока. Тя трябва да включва не само международните икономически и хуманитарни последици, но и стратегическите алтернативни разходи за други и по-неотложни проблеми, които не са решени и може би сега са станали невъзможни за решаване. Един такъв пример: Северна Корея, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.

В продължение на десетилетия, през които американските президенти небрежно я слагаха в една оплетена „ос на злото“ с плашила от Близкия изток, Северна Корея бе може би най-голямата заплаха за САЩ и техните договорни съюзници Южна Корея и Япония.

И всеки път когато САЩ хвърляха военната си мощ срещу тези други цели – Ирак, Афганистан и сега Иран – Пхенян, под ръководството на следващите поколения на династията, Ким се убеждаваше все повече, че единственият начин да се предотврати американска атака е да има собствени ядрени оръжия. И не само няколко, а достатъчно, за да надвие американската противоракетна отбрана.

Все още си спомням как гледах телевизия през декември 2002 г., пише Клут, когато новинарският канал се оказа с разделен екран: основният панел показваше американската подготовка за нахлуването в Ирак, докато вложката излъчваше кадри на живо с ядрени инспектори от Международната агенция за атомна енергия, изгонени от Северна Корея. Пхенян напусна Договора за неразпространение на ядрените оръжия на следващия месец и тества първото си ядрено оръжие пет години по-късно.

Днес, след още двадесет години неуспешни американски опити за „денуклеаризация“ на Корейския полуостров, Ким Чен Ун разполага с арсенал, който е впечатляващ по най-ужасния начин. Той има приблизително 50 атомни бойни глави и достатъчно обогатен уран, за да бъдат направени още 50. Северна Корея също така произвежда достатъчно материал, за да продължава да добавя около 20 бойни глави годишно за неопределено време. Изглежда, че се стреми поне към паритет с ядрени сили като Франция или Великобритания, които имат над 200.