Нанесеният от хусите удар срещу израелското летище "Бен Гурион" е водеща тема в световния печат днес, като се коментира и съпътстващата заплаха на йеменското движение да наложи въздушна блокада на Израел.

След като йеменските хуси поеха отговорността за удара по летище "Бен Гурион" в Тел Авив, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обеща в социалната платформа "Екс" да отговори на удара на йеменските бунтовници и, в избрано от Израел време и място, "и на иранските им господари на терора", отбелязва френският в. "Фигаро". Написаното от Нетаняху е в унисон с публикация на американския президент Доналд Тръмп, критикуваща хусите и Иран, отбелязва изданието.

Йеменската столица Сана беше подложена на американски удар тази нощ, като ранените са най-малко 14, отбелязва друг френски вестник - "Монд". Снощи хусите обещаха "да наложат въздушна блокада на израелския враг", като засилят нападенията си срещу израелските летища, особено това в Тел Авив, уточнява това издание.

В декларацията, разпространено в "Телеграм", военният говорител на хусите Яхия Сария призовава "всички международни въздухоплавателни компании да вземат предвид това изявление" и да анулират планираните си полети към израелски летища, отбелязва "Монд".
Авиокомпаниите на Франция, Германия и Великобритания - "Ер Франс", "Луфтханза" и "Бритиш еъруейз", обявиха, че отменят полетите си към Израел до утре, написа френският в. "Либерасион". В същото време силите за гражданска отбрана на Газа обявиха смъртта на 16 души, включително най-малко 3 деца, при израелски удари по палестинския анклав, отбелязва френското издание.

Хусите твърдят, че са използвали свръхзвукова ракета при нападението, пробило израелската система за противовъздушна отбрана "Железен купол", посочва на свой ред британският в. "Телеграф". При вчерашния удар бяха ранени най-малко 6 души и беше объркан работният график на международното летище.

Ракетната атака бе извършена часове преди кабинетът по сигурността на Израел да гласува плановете си за разширяване на периметъра на бойните действия в Газа, обръща внимание друг британски вестник - "Гардиън". Вчера беше съобщено, че са били призовани десетки хиляди военнослужещи от запаса, въпреки че не беше ясно кога ще започнат новите операции, допълва изданието.

Целта на офанзивата ще бъде да се окаже натиск върху радикалната палестинска групировка "Хамас" да освободи заложниците, които тя продължава да държи в Газа, да се отслаби още военният ѝ капацитет, както и да се завземе територия, която да се използва като лост в бъдещи преговори, според официални израелски представители, цитирани от "Гардиън".

Хардлайнерите в израелския кабинет от много месеци настояват за по-широка офанзива в Газа, припомня вестникът. Итамар Бен-Гвир, крайнодесният израелски министър на националната сигурност, заяви пред израелското армейско радио, че иска да види война с широк фронт, но не разкри подробности за това какво включват новите планове, акцентира "Гардиън".
Вместо това той се фокусира върху продължаването на операцията в Газа до постигане на "пълна победа", добавя вестникът, пояснявайки, че министърът е поискал Израел да бомбардира трасетата за "доставки на храна и електричество" в ивицата Газа.

В същото време деца в анклава страдат от недохранване, докато израелската блокада на палестинския анклав продължава, отбелязва американският в. "Ню Йорк таймс".
Преди 60 дни Израел блокира хуманитарните доставки за Газа, припомня вестникът. Израелската страна казва, че блокадата ще продължи до освобождаването на заложниците, задържани в Газа при извършеното от "Хамас" нападение срещу израелска територия на 7 октомври 2023 г., отбелязва американското издание.
Израел планира да установи траен контрол върху разпределението на хуманитарната помощ в Газа, като ще наеме подизпълнители от САЩ. Агенциите, доставящи помощи за населението, заявяват, че това противоречи на хуманитарните принципи, посочва друг американски вестник - "Вашингтон пост".

Асен Георгиев, БТА