В продължение на осем години /2000-2008 г./ Владимир Путин бе начело на Русия. Неговото управление е оценявано противоречиво. За някои той остава възродител на съвременна силна Русия, а за други унищожител на демокрацията и свободата на словото.

Владимир Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград /днес Санкт Петербург/ . През 1975 г. завършва юридическия факултет на Ленинградския държавен университет /днес СПбДУ/. Бива разпределен на работа в органите за държавна сигурност /КГБ/. През 1985-1990 г. работи в бившата ГДР. От 1990 г. е заместник-ректор на Ленинградския държавен университет и отговаря за международните въпроси, а след това е съветник на председателя на Ленинградския градски съвет. От юни 1991 г. е председател на комитета за международни отношения на кметството на Санкт Петербург, а от 1994 г. - пръв заместник-председател на градската администрация. От 1996 до 1998 г. работи в администрацията на руския президент, където се издига до поста първи заместник-ръководител. През юли 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност, а от март 1999 г. е секретар на Съвета за сигурност на Русия. През август 1999 г. тогавашният президент на Русия Борис Елцин назначава Владимир Путин за премиер. Във връзка с тежкото си здравословно състояние Елцин решава да се оттегли и на 31 декември 1999 г. предава пълномощията си на Путин, който е временно изпълняващ длъжността президент до изборите за държавен глава, които печели на 26 март 2000 г. Официалното встъпване в длъжност на Путин е на 7 май 2000 г. Четири години по-късно на 14 март 2004 г. той е преизбран с внушително мнозинство. По конституция Путин няма право да се кандидатира за трети президентски мандат. На предстоящите президентски избори /2 март/ той подкрепи кандидатурата на издигнатия от партията Единна Русия - първи вицепремиер Дмитрий Медведев. Последният предложи на Путин поста премиер, който той прие. Анализаторите на инвестиционните банки положително възприеха идеята Владимир Путин да застане начело на руското правителство. Те смятат, че тази новина заедно с номинирането на Медведев за кандидат президент намаляват политическите рискове на руския пазар в очите на инвеститорите. „Това показва, че най-вероятно Путин ще продължи да играе ключова роля в руската политика и след март 2008 г. Затова от гледна точка на приемствеността на курса – това е положителен фактор“, заяви главният икономист на „Дойче Банк“ Ярослав Лисоволик. „Предложението на Медведев ... свидетелства за съхраняване на приемствеността и продължаване на избрания курс. Това предложение е уверение на Медведев, че предишната политика ще се запази“, съгласен е и главният икономист на „Тройка Диалог“ Евгений Гавриленков. По време на своето управление /2000-2008г./ Путин бе критикуван много за отказа от демокрация, установяване на авторитарен режим, нарушаване на човешките права и свободата на словото. Но редица експерти призовават за по предпазливи оценки. „Много от тези, които напълно справедливо се съмняват в съществуването в Русия на реална демокрация, оценяват ставащото в страната по критериите на традиционната западна демокрация. Резултатът е предизвестено негативен“, предупреждава патриархът на германската социалдемокрация и един от архитектите на новата източна политика на Германия Егон Бар. Той е убеден, че ако Русия и успее да изгради демокрация, тя няма да бъде като в страните от Западна Европа или САЩ. С идването на власт на Владимир Путин в Русия през март 2000 г. в икономическия живот на страната за последните 8 години се наблюдават явления, които контрастират с процесите в останалите бивши социалистически страни. Много анализатори са склонни да видят в тези „аномалии“, както сполучливо ги е определил икономистът от „Дойче Банк“ Ярослав Лисоволик, възраждането на държавния капитализъм. През миналата година Русия създаде шест държавни корпорации и им отпусна 550 милиарда рубли в налични и десетки милиарди долари активи. На последната си пресконференция Путин заяви, че те трябва да станат публични. „Ще се стремим в течение на няколко години след осъществяването на капиталовложенията от страна на държавата, след повишаване на технологичното равнище и капитализацията на тези компании, постепенно да организираме първично предлагане на акции на тези компании и да ги превърнем в част от пазарната икономика. Чак до пълна продажба на отделни техни части, когато те бъдат възстановени, конкурентноспособни не само в страната, но и на международните пазари. Чак до пълна приватизация“, увери президентът. „Видно бе, че частният бизнес не може да консолидира активите и да постигне успех в такива важни отрасли като самолето-, автомобило-, корабо- и машиностроене. Веднага щом в държавата се появиха пари, тя, съвсем естествено, реши да финансира тези отрасли и да се заеме с тяхното развитие“, припомня главният икономист на „Тройка Диалог“ Евгений Гавриленков. Той напомни още, че следвоенният растеж на европейските икономики до голяма степен се дължи на държавните инвестиции, а след това повечето компании са били приватизирани. Остава отворен въпросът доколко икономическа политика на Владимир Путин е успешна. Количествените показатели са впечатляващи. Така например от 1999 г. до 2006 г. БВП на Русия в доларово изражение нарасна 5 пъти от 196 милиарда долара до 990-1 трилион долара / съгласно прогнозите на Moody's през 2007 г. БВП ще бъде 1 трилион 261 милиарда долара/. Според БВП по паритет на покупателната способност руската икономика е осма в света и четвърта в Европа, след Германия, Великобритания и Франция. Но при по-подробен анализ на тези внушителни показатели ще стане ясно и противоречивото икономическо развитие на Путинова Русия, която по БВП на глава от населението отстъпва в пъти на САЩ, Франция, Германия, а делът на суровинните отрасли все още е прекалено висок. Владимир Путин на два пъти посети България. И двете му визити /2003 г. и 2008г./ бяха свързани с честванията на кръгли годишнини от Руско-турската освободителна война. При последното си посещение бяха сключени важни икономически спогодби на стойност милиарди долари за изграждането на газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и петролопровода Бургас-Александруполис. /БГНЕС