Парламентът на Обединеното кралство окончателно одобри закон, с който се премахват последните наследствени членове на Камарата на лордовете. Така приключва вековната практика представители на аристокрацията да заемат места в горната камара на парламента по право на наследствена титла, предава "Ройтерс".

Законопроектът - известен като Hereditary Peers Bill - беше приет във вторник вечерта и изпълнява ключово обещание от предизборната програма на правителството на премиера Кийр Стармър. Целта на реформата е модернизация на горната камара и премахване на принципа, при който членството може да се получава по рождение.

Лидерът на Камарата на лордовете Анджела Смит заяви, че институцията играе "жизненоважна роля в двукамарната парламентарна система", но подчерта, че "никой не трябва да има място в парламента само по силата на наследена титла". Според нея приемането на закона е първа стъпка към по-широка реформа, която ще включва и правила за пенсиониране на членовете и за активното им участие.

Промяната фактически довършва реформа, започната преди повече от четвърт век от правителството на Тони Блеър. През 1999 г. бяха премахнати над 600 наследствени лордове, но като временен компромис 92 аристократи запазиха правото да заседават и гласуват в горната камара.

С новото законодателство и тези последни наследствени места се премахват. Част от тях - около 15 представители, свързани с Консервативната партия - ще получат пожизнени титли, което ще им позволи да останат в Камарата на лордовете, но вече не по наследствено право.

Реформата има и по-широко историческо значение. Камарата на лордовете във Великобритания беше последната институция в света, в която представители на наследствената аристокрация притежаваха законодателна власт по право на раждане.

С премахването на тези места се слага край на система, възникнала през Средновековието, когато английските благородници участвали в управлението на кралството като част от парламента.

Днес Камарата на лордовете има около 800 членове, повечето от които са назначени пожизнено от правителството по предложение на политическите партии или независима комисия. В нея участват и духовни представители на Англиканската църква.

Горната камара има правото да предлага изменения в законите, но не може окончателно да блокира законодателство, прието от избраната Камара на общините.

Реформата бележи исторически момент в британската конституционна система, като окончателно премахва ролята на наследствената аристокрация в законодателния процес.