Провелите се руско-китайски военноморски учения далеч не с първите. И те без съмнение, както и преди, са полезни за укрепването на доверието между двете страни. Но техният политически контекст се промени. За изминалите 10 години Китай се превърна от регионална в глобална държава и необратимо се въвлича в съперничество със САЩ.

Рано или късно ще възникне ситуация, при която политиката на Русия ще се окаже в сянката на това глобално съперничество. Именно така се възприемаше политиката от всяка голяма държава, включително и от самия Китай, в периода на глобалното противоборство между СССР и САЩ.

Времената, когато Китай беше само голям износител на промишлени стоки за западния свят, са безвъзвратно останали в миналото. От 2003 г. обемът на натрупаните китайски преки инвестиции в чужбина е нараснал повече от десет пъти – от 33,2 милиарда до 345 милиарда долара. Китайската глобална бизнес империя се появи, докато САЩ стояха в иракското блато. Съществена част от тази глобална империя принадлежи на китайските държавни корпорации /например, петролни и металургични/, имащи съществено влияние върху своето правителство.

В сферата на международната търговия Китай вече се е утвърдил като най-голям търговски партньор на Африка – през миналата година търговията на КНР с континента надхвърли 160 милиарда долара. В системата от външнотърговски отношения на най-големите държави от Латинска Америка и Близкия Изток Китай се колебае между 2 и 3-то място, неговият дял непрекъснато расте.

Развиващите се държави за пръв път имат алтернативен на Запада голям икономически партньор, притежаващ при това достатъчно мощен технологичен потенциал. В резултат възможностите на САЩ и Европейският съюз за невоенна намеса в страните от третия свят /например, чрез въвеждане на икономически санкции/ рязко се свиват. Западните частни компании в борбата за привлекателни активи са принудени да се конкурират с китайските държавни корпорации, които могат да се опрат на ресурсите на най-големите в света китайски държавни банки.

Даже Съветският Съюз в сферата на икономиката не беше алтернатива на Запада. Да, СССР беше в състояние да залее своите клиенти с оръжие и продукция на тежкото машиностроене за сметка на изгодни кредити, връщането на които не се предвиждаше още в самото начало. Но СССР не разполагаше с голям вътрешен пазар, малко и рядко инвестираше в чужбина и малко неща можеше да предложи за износ.

Китайската външнополитическа стратегия оставаше изключително сдържана на фона на впечатляващата икономическа експанзия. Нейните основи бяха формулирани през 880-те години на ХХ век от архитекта на китайските реформи Дън Сяопин по следния начин: "Хладнокръвно да наблюдаваме, твърдо да стоим на крака, спокойно да решаваме проблемите, да оставаме в сянка /да скриваме докогато можем своите таланти, изчаквайки в сянка/, да се държим скромно, никога да не претендираме за лидерство".

Това беше стратегия за печелене на време и натрупване на сили, временна по същество и изключително успешна. Още в началото на ХХІ век съзряха всички предпоставки за излизането на Китай на световната сцена в качеството му на пълноценна велика държава, активно участваща в решаването на световните проблеми. Но Китай продължаваше да стои в сянка, а изразител на консолидираните позиции по ключовите глобални проблеми /Ирак, Иран, Сирия, ПРО/ беше Русия. Именно заради страха да поеме лидерството, сътрудничеството с Русия по международните проблеми до ден-днешен има за КНР първостепенно значение.

Китай оставаше в сянка по-дълго от планираното. Войната с терора и Ирак задълго сковаха ресурсите на САЩ, позволиха на КНР спокойно да натрупва ресурси и разширява сферата си на влияние. Днес Ирак е останал в миналото, приближава и изтеглянето от Афганистан. Сдържането на Китай се превръща в приоритет на военното строителство и външна политика на САЩ. САЩ вече изграждат в Източна Азия система от военно-политически връзки, насочена към ограничаването на китайското влияние, и разширяват военното си присъствие в региона.

Нежеланието самостоятелно да се меси в международните проблеми започва да струва скъпо на КНР. Свалянето на режима на Муамар Кадафи, станало възможно благодарение на решението на Съвета за сигурност на ООН, военната интервенция на НАТО и ненамесата на Русия, нанесоха директни щети само на китайския строителен сектор в размер на 16,6 милиарда долара; наложи се 35 хиляди китайци незабавно да бъдат евакуирани от страната.

В китайските академични кръгове и медии се разширява дискусията за прехода към създаване на система от военно-политически съюзи и по-твърдо противопоставяне на Запада по политически въпроси. Подобни мнения се изказват не само от представителите на армията и големите петролни компании, но и от някои от най-уважаваните учени-международници, например, Ян Сюетун, директор на Института за международни отношения на Университета Цинхуа. Очевидно е, че никаква смяна на политическия курс няма да се случи до идването на новото поколение от висши ръководители на КНР /процесът на смяната на поколенията ще започне на 18 конгрес на Китайската комунистическа партия през есента и ще продължи през 2013/. Но след това в китайската външна политика за няколко години могат да настъпят по-големи промени, отколкото за последните 30 години. /БГНЕС