Анализ във в. „Вашингтон пост“ използва като примери няколко диктатори, за да сравни характеристиките на „персонифицираните“ авторитарни режими с изблиците на хвалби към американския президент Доналд Тръмп.

Един от използваните като примери е румънският комунистически лидер Николае Чаушеску.

Статията започва с информацията, че „хора, близки до Тръмп, го ласкаят публично, докато зад гърба му го критикуват“.

Сред няколкото примера за хвалби, използвани в статията, са и тези, при които служителят на Белия дом Стивън Милър, който нарича Тръмп „политически гений“, и вицепрезидентът Майк Пенс, който прочувствено възхвали президента през декември на заседание на кабинета. Междувременно личните мнения се оказват твърде различни, разкри книгата на Майкъл Улф „Огън и гняв: В Белия дом на Тръмп“, допълва авторът на материала.

Анализът подчертава „подобна динамика в някои авторитарни режими, където елитните подчинени прекомерно хвалят лидера". Използва примерите с румънския диктатор Николае Чаушеску, с испанския диктатор Франсиско Франко и с диктатора в Конго Мобуту Сесе Секо, за да се покаже как работи ласкателството по отношение на управника.

В случая с Чаушеску някои от използваните формули за ласкателство са "великана на Карпатите", "източникът на нашата светлина", "съкровището на мъдростта и обаянието", "великият архитект", "олицетворението на небесата" и "новата зорница".

Докато се твърди, че Белият дом на Тръмп не е личностен режим, "хаотичната му среда показва някои прилики със "съдилищата" на личностните владетели", твърди анализът. Става дума за вземане на решения извън официалните линии на власт, и акцентът на президента върху личната лоялност.

Това не е първият път, когато Доналд Тръмп и Николае Чаушеску са свързани в публичния дискурс. Миналата година британският външен министър Борис Джонсън използва примера с Чаушеску при посещение в Обединеното кралство през 1978 г., за да заяви, че британското правителство не трябва да оттегля поканата си към Доналд Тръмп. /БГНЕС