Изправена пред сериозен недостиг на новобранци, Германия ще реши до юли 2027 г. дали да възстанови задължителната военна служба, за да постигне целта си да разполага с 260 000 военнослужещи до 2035 г. Недостигът на новобранци застрашава плановете за разширяване на въоръжените ѝ сили, съобщава Clash Report, позовавайки се на АФП. Задължителната наборна служба беше прекратена през 2011 г.

Правителството си е поставило за цел да увеличи числеността на армията до най-малко 260 000 военнослужещи до 2035 г., спрямо сегашните около 185 000. Това разширяване е продиктувано от възприеманата заплаха от Русия и несигурността около ангажиментите на Съединените щати към европейската сигурност.

Доброволният модел не дава резултати

През ноември Берлин въведе нов модел за доброволна военна служба, който включва задължителна регистрация за всички 18-годишни мъже. Първоначалните резултати обаче са разочароващи. Между януари и май програмата е привлякла едва 530 новобранци, въпреки че властите са се свързали с около 300 000 млади хора.

Председателят на парламентарната комисия по отбрана Томас Рьовекамп заяви, че ако целите не бъдат постигнати чрез доброволен прием, Германия ще бъде принудена да върне задължителната военна служба. „Трябва да вземем това решение до 31 юли следващата година“, заяви той пред АФП.

План за селективна наборна служба

Рьовекамп изрази сериозни съмнения, че армията ще успее да постигне необходимия ръст само с доброволци. Ако бъде възстановена наборната служба, тя няма да бъде всеобща. От приблизително 350 000 мъже, навършващи 18 години всяка година, ще бъдат призовавани само толкова, колкото са необходими за изпълнение на годишните цели. По думите му германските въоръжени сили изпитват особено остра нужда от кадрови и договорни военнослужещи. Именно те са необходими за експлоатацията на сложни военни системи като изтребители, бойни кораби, танкове и батареи за противовъздушна отбрана "Пейтриът".

Вътрешно недоволство и превъоръжаване на Европа

Перспективата за възстановяване на задължителната военна служба предизвика множество мащабни протести в Германия през последните месеци. Задължителната наборна служба беше прекратена през 2011 г.

Според Рьовекамп германското правителство не е обяснило достатъчно ясно на младото поколение защо са необходими засилени отбранителни способности. Той повтори оценката на Берлин, че Русия би могла да бъде способна да нападне държава членка на НАТО до 2029 г. Поради тази причина германските законодатели настояват за по-независимо европейско превъоръжаване.

Тази промяна се мотивира и от опасенията за евентуално намаляване на американското военно присъствие при управление на Доналд Тръмп, както и от по-широките съмнения относно надеждността на Вашингтон при едновременно възникване на няколко международни кризи.

Военната индустрия и единството на НАТО

Според Рьовекамп бъдещото развитие на европейската отбранителна индустрия трябва да се ръководи преди всичко от оперативните нужди, а не от националните индустриални интереси. Той посочи провала на проекта за изтребител FCAS, осуетен от съперничеството между Dassault и Airbus, като пример за недостатъците на досегашния модел.

Берлин сега гледа към предстоящата среща на върха на НАТО на 7–8 юли в Анкара, където съюзниците ще се стремят да демонстрират единство. Срещата следва неотдавнашната среща на Г-7 във Франция, по време на която Доналд Тръмп даде сигнал за по-твърда позиция спрямо Москва.

Според Рьовекамп една от основните цели на руския президент Владимир Путин е да разедини отбранителния съюз на НАТО. Той подчерта, че е от съществено значение европейските съюзници да демонстрират обща решимост и готовност да действат заедно.