Македония вчера не получи дата за преговори с ЕС, но затова пък получи един чувствителен проблем повече. Гърция наложи спора за името във всички документи на всички нива в ЕС, пише македонският “Утрински вестник”. Това е епилогът от вчерашната министерска среща на ЕС в Брюксел, на която напредъкът на страните от Западните Балкани беше една от обсъжданите теми.

В заключителния документ Македония не само, че не получи препоръка за започване на преговори, но не получи и положителна оценка, което би сочело, че такова нещо може да се очаква през следващите шест месеца. В заключенията от министерската среща, които ще станат и заключения на лидерите на страните от ЕС в петък, се казва, че Македония е постигнала някакъв прогрес, но Брюксел съжалява, че поради вътрешното политическо напрежение реформите са били отложени, а институциите са се дефокусирали от евроинтеграцията като приоритет.

Министрите искат от политическите партии в Македония да задълбочат политическия диалог, да подобрят междуетническите отношения и да ускорят реформите в съдебната система, публичната администрация и полицията, да засилят борбата с корупцията, да решават проблема с безработицата и да подобрят бизнес климата.

Посочва се, че “все още не е намерено решение за спора за името и Съветът на ЕС призовава македонското правителство да положи нови усилия, с конструктивен подход, за да бъде намерено договорно и взаимно приемливо решение на спора за името с Гърция под егидата на ООН, което ще допринесе за регионалната стабилност и добросъседските отношения”.

Общото настроение в ЕС е в посока, че е най-добре да бъде намерено решение за името и че мястото за това не е в ЕС нито в НАТО. “Името ще се решава на друго място, не тук в ЕС. Но принципът на добросъседските отношения трябва да се има предвид от всички страни. За мен ще е жалко, ако този въпрос попречи на членството на Македония в НАТО, а това е възможно, защото членството се одобрява от всички страни”, заяви българският външен министър Ивайло Калфин.

В Брюксел вчера Калфин каза още, че “знае, че има антибългарска пропаганда в Македония, но не знае защо”, защото българските политици и граждани се отнасят много добре към Македония. Така той оправда, пише “Утрински вестник”, изказването си, че македонското правителство трябва да контролира повече медиите в страната, защото начинът, по който пишат, трови отношенията между двете страни.

“Сигурен съм, че съм критикуван в Македония. Но начинът, по който някои медии пишат за България, предизвиква съответната реакция у нас”, каза Калфин. Той допълни, че не би обобщавал, че всички македонски медии са антибългарски, но някои очевидно провеждат такава кампания. “Искрено да ви кажа, не разбирам причината за тази кампания.

Ненужно се предизвиква обратната реакция у нас”, беше отговорът на Калфин на въпрос дали има оценка защо се случва това в Македония. Запитан дали има антимакедонска кампания и в България, Калфин забрави за обратната реакция, пише вестникът. “Аз лично не знам такова нещо. Мисля, че на политическо ниво и на ниво граждани има много добро отношение към Македония”.

Накрая Калфин изнесе лекция на македонското правителство, като заяви, че е много срамно, когато то чрез своя посланик в Страсбург, поставя въпроса за ОМО “Илинден-ПИРИН”. “Това е въпрос, който се отнася до група български граждани към българската държава. Македония не е страна в това”, каза Калфин. /БГНЕС