Урсула Фон дер Лайен участва за пръв път на предизборен дебат срещу другите кандидати за председатели на Европейската комисия. На 29-ти април текущия началник на изпълнителния орган на ЕС реши да излезе от черупката си на нисколегитимен брюкселски бюрократ и дебатира с другите кандидати на водещите политически алианси в Европейския парламент. Изненадващо беше, че по време на дискусиите, на Урсула ѝ беше зададен въпрос дали би желала да направи коалиция с партията на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), където водещата политическа  формация е “Италианско братство“ на Джорджия Мелони.

Явно покрай многото афери, скандали и конфликти на интереси, в които Урсула успя да се забърка, най-известен сред които е “Файзъргейт“, германската бюрократка отчаяно търси политическа подкрепа за нов мандат. В този контекст, интересна беше и реакцията на един от водещите еврокомисари французинът Тиери Бретон, отговарящ за вътрешния пазар на съюза. Той в прав текст заяви, че Фон дер Лайен няма пълната подкрепа на своята собствена партия и че не е редно още 5 години представител на ЕНП да бъде начело на ЕС. Ако това се случи, то ще означава, че ЕНП ще управлява Европа 25 поредни години. Тук изниква въпросът, къде е политическия плурализъм и демокрация в управлението на европейските институции щом една партия е обсебила най-важния орган на вземане на решения в Европейския съюз?

Но зад отчаяния ход на Урсула се крие нейния страх от предстоящото решение на Съда на Европейския съюз по делото “Файзъргейт“, което може да излезе точно преди изборите за Европейски парламент на 9-ти юни и така допълнително да подкопае шансовете на германката за втори мандат.

Нещо повече, ЕКР са едни от най-изявените критици на Комисията “Фон дер Лайен“, и ако се решат да я подкрепят за още пет години, с които тя да досъсипе европейския континент, то това ще е равносилно на политическо самоубийство и край на техния алианс. Това пък от друга страна ще бъде огромен политически шанс за другата консервативна сила в ЕП - Идентичност и Демокрация (ИД), европейската партия, в която водеща сила е Народния сбор на Марин Льо Пен и Жордан Бардела. Ако ЕКР направи политическата грешка да се съюзи с Урсула, то ИД би могла да привлече следните политически съюзници в следващия европарламент :

"Фидес" на Виктор Орбан: унгарският премиер е доайенът на консервативната политика на стария континент. Той е редовен домакин на престижния републикански форум CPAC за Европа, който събира едни от най-известните патриотични общественици в света. Сред тях са Доналд Тръмп, Марин Льо Пен, Ерик Земур, Дъглас Мъри. Неговата партия Фидес е с абсолютно мнозинство в унгарския парламент и има 12 евродепутати в ЕП като се очаква да вкарат същия брой на предстоящите европейски избори. 

"Реконкиста" на Ерик Земур : младата партия на известния писател консерватор Ерик Земур се явява за пръв път на евроизбори и вече е кредитирана с над 6% доверие във Франция. Очаква да вкарат около 7 представители в ЕП. Сред които видни фигури на консервативната политика като Марион Марешал и Никола Бе.

"Право и справедливос"т на Качински: Полша е една от силно представените държави в ЕП. Право и справедливост са отявлени критици на политиките на текущата ЕК и най-вече провалената (слава Богу) Зелена сделка. Право и справедливост се очаква да вкарат 25 евродепутати. 

Ако ЕКР, под егидата на Джорджия Мелони, която се оказа твърд поддръжник на Байдън, се реши да подкрепи Урсула фон дер Лайен за втори мандат, големият бенефициент от такава политическа грешка ще бъде "Идентичност и Демокрация". Това ще направи от ИД втория по големина алианс в Европарламента и незаобиколим фактор в европейската политика за следващите 5 години. Това може да бъде началото на едно истинско обединение на патриотичните и консервативни движения в ЕП, които макар и многобройни, за момента остават силно разединени. Максимата “всяко зло за добро“ важи с пълна сила в случая. 

Веселин Киров за "Гласове"