Тед Чайбан, заместник-изпълнителен директор на УНИЦЕФ за хуманитарни действия и операции по доставки, се среща със Сирин, 10-годишно момиче, което е ранено и в момента се намира в интензивното отделение на болницата „Friends of the Patient Friends Society Hospital“ в град Газа на 29 юли 2025 г.

След петдневна мисия в Израел, Газа и Западния бряг, заместник-изпълнителният директор на УНИЦЕФ Тед Шайбан предупреди, че в ивицата Газа се развива катастрофа с риск от масов глад – един от всеки трима жители прекарва дни без храна, а над 320 000 деца са застрашени от остро недохранване. Той описа как е срещнал семейства на деца, убити при въздушни удари, и бебета, останали само кожа и кости, призовавайки за незабавен достъп на хуманитарна и търговска помощ, устойчиво примирие и политическо решение.

„Току-що се завърнах от петдневна мисия в Израел, Газа и Западния бряг, включително Източен Йерусалим, и днес ви говоря с дълбоко чувство за спешност и огромна загриженост.

Това беше четвъртото ми посещение в Газа от началото на войната, след ужасите на 7 октомври, които сами по себе си надграждат десетилетия на нерешен конфликт. Виждате изображенията по новините и знаете какво се е случило, но когато си там, пак е шокиращо.

Белезите на дълбоко страдание и глад се виждаха по лицата на семействата и децата. Над 18 000 деца са убити в Газа от началото на войната. Това е средно по 28 деца на ден – цял клас, който вече го няма. Децата са загубили близки, гладни са, изплашени са и са травмирани.

Газа сега е изправена пред сериозен риск от глад. Това е нещо, което се натрупваше, но сега имаме два показателя, които надвишават прага на глад. Един от всеки трима души в Газа прекарва дни без храна, а показателят за недохранване е над прага за глад – глобалното остро недохранване вече е над 16,5% [в град Газа]. Днес повече от 320 000 малки деца са в риск от остро недохранване.

В понеделник, докато бях в Газа, се срещнах със семействата на 10-те деца, убити, и 19-те ранени при израелски въздушен удар, докато чакали за храна заедно с родителите си пред клиника за хранене в Дейр ел-Балах, която УНИЦЕФ подпомага. Срещнахме се с Ахмед, на 10 години, и неговия баща. Ахмед беше в опашката заедно със сестра си Самах, на 13 години, в този ден. Тя загина. Видях снимка на Ахмед, в която отчаяно спира каруца с магаре, за да се опита да я откара в болница, но не успял. Той е дълбоко травмиран и не знае какво да прави. Това просто не бива да се случва. Децата, които срещнах, не са жертви на природно бедствие. Те биват гладувани, бомбардирани и прогонвани.

В стабилизационен център в град Газа срещнах тежко недохранени бебета, чиито тела бяха само кожа и кости. Майките им седяха наблизо – отчаяни и изтощени. Една майка ми каза, че вече не произвежда кърма – тя самата е твърде гладна. УНИЦЕФ прави всичко възможно: подкрепяме кърменето, осигуряваме адаптирано мляко и лекуваме деца с тежко остро недохранване. Но нуждите са огромни след 22 месеца война и два месеца блокада, която вече е частично облекчена, но все още оказва влияние. Помощта не влиза достатъчно бързо или в необходимите мащаби.

Сред всичко това нашият персонал в Газа – повечето от които са претърпели тежки лични загуби – продължава да работи денонощно.

УНИЦЕФ доставя безопасна вода – 2,4 милиона литра на ден в Северна Газа, достигайки до 600 000 деца. Това е средно по 5–6 литра вода на човек на ден – по-добре от преди, но все още далеч под праговете за оцеляване. Възстановихме „студената верига“ за ваксините – припомнете си кампанията срещу полиомиелита през февруари – и продължаваме да ваксинираме деца. Предоставяме психосоциална подкрепа на деца, които са преживели ужаси, помагаме за оцеляването на новородени, за събирането на разделени семейства – както в рамките на ивицата, така и в някои случаи в чужбина – и доставяме адаптирано мляко на най-уязвимите бебета. Но трябва да се направи още много.

Има известно облекчаване на хуманитарния достъп след паузите, обявени от Израел. Разполагаме с над 1500 камиона с жизненоважни доставки, готови през коридори в Египет, Йордания, Ашдод и Турция. Някои вече тръгнаха, а в последните дни доставихме 33 камиона с адаптирано мляко, високoенергийни бисквити и хигиенни комплекти. Но това е само малка част от необходимото.

Натиснахме за преразглеждане на военните правила за ангажиране, за да се защитят цивилните и децата. Децата не бива да умират, докато чакат за храна в център за хранене или докато събират вода.

Призовахме за повече хуманитарна помощ и търговски трафик – до 500 камиона на ден – за стабилизиране на ситуацията и намаляване на отчаянието. За да стане това, трябва да залеем ивицата с доставки през всички канали и пунктове, включително търговски стоки – яйца, мляко и други основни продукти.

Настоявахме да се позволи влизането на т.нар. „двойно предназначение“ стоки и повече гориво, за да може да се ремонтира водната система – тръби, фитинги, генератори. В Газа е много горещо – 40 градуса – и водата е оскъдна, с риск от епидемии.

Ще продължим да настояваме хуманитарните паузи да не водят до допълнително разселване.

Посетих и Западния бряг. Там също децата са застрашени – 39 палестински деца са убити тази година. Посетих бедуинска общност източно от Рамала, насилствено прогонена заради насилие.

Срещнахме се и с израелски деца, засегнати от войната – деца, преживели страх, загуба и разселване. Децата не започват войни, но именно те страдат най-много.

Но днес искам да се съсредоточим върху Газа – защото там страданието е най-остро, а децата умират с безпрецедентна скорост.

Намираме се на кръстопът. Изборите, които ще бъдат направени сега, ще определят дали десетки хиляди деца ще живеят или ще умрат. Знаем какво трябва и може да се направи. Хуманитарната общност заедно с търговския трафик може да се справи, ако мерките за достъп бъдат приложени.

Необходими са средства. Апелът на УНИЦЕФ за Газа е критично недофинансиран – едва 30% от нуждите за здраве и хранене са покрити.

Трябва да помним, че хуманитарните паузи не са примирие. Надяваме се страните да се споразумеят за примирие и връщане на всички останали заложници от „Хамас“ и други въоръжени групи. Това продължава твърде дълго – 22 месеца. Никога не съм очаквал, че ще сме тук почти две години след началото на тази война. Това, което се случва на терен, е нечовешко. Това, от което децата се нуждаят – децата от всички общности – е устойчиво примирие и политически път напред.

Благодаря.“

Източник: unicef.org