Сто дни след най-смъртоносните земетресения в историята на Турция и Сирия милиони деца и семейства се борят да изградят отново живота си. 2,5 милиона деца в Турция и 3,7 милиона в Сирия продължават да се нуждаят от хуманитарна помощ.

Двете опустошителни земетресения от 6 февруари т.г., последвани от хиляди вторични трусове, оставиха без дом много деца и семейства, спряха достъпа до жизненоважни услуги, включително чиста питейна вода, образование и медицински грижи, и увеличиха рисковете за уязвимите деца.

„След земетресенията децата и в двете страни преживяха тежки загуби и скръб“, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел, която посети и двете държави само седмици след първоначалните трусове. „Земетресенията засегнаха райони, където много семейства вече бяха изключително уязвими. Деца изгубиха семействата и близките си, видяха домовете и училищата си разрушени и целият им живот се преобърна“, допълни тя. 

Дори преди земетресенията много семейства в засегнатите райони вече изпитваха големи трудности. В тези райони в Турция равнищата на бедност сред децата вече бяха високи – около 40% от домакинствата живеят под линията на бедността в сравнение с около 32% средно за цялата страна. Данните показват, че без устойчива местна и международна подкрепа, включително финансови помощи и осигуряване на достъп до образование, този дял може да нарасне до повече от 50%.

В момента уязвимите деца в засегнатите райони са изложени на редица рискове, включително насилие, принудителни бракове, принудителен труд или отпадане от училище. Образователният процес за почти 4 милиона деца, които ходят на училище, беше нарушен, включително за повече от 350 000 деца бежанци и мигранти. Турция постигна напредък в намаляването на тези рискове в последните години, но последствията от земетресенията може да забавят по-нататъшната работа в тази посока. 

В Сирия децата вече 12 години страдат в условията на продължаващ конфликт, който засегна цялата инфраструктура и всички обществени услуги. Силните трусове през февруари влошиха сериозно ситуацията, като разрушиха училища, здравни заведения и жизненоважна инфраструктура. Разрушената водна и канализационна инфраструктура постави 6,5 милиона души в повишен риск от болести, предавани през водата, включително холера.