Унгария е забавила ключова процедурна стъпка, необходима за придвижването напред на кандидатурите на Украйна и Молдова за членство в ЕС, според двама дипломати от ЕС, цитирани от Politico.

Киев и Кишинев достигнаха крайъгълен камък по пътя си към блока, когато на 15 юни страните от ЕС единодушно одобриха откриването на първата официална преговорна глава и за двете страни. Този ход беше блокиран в продължение на години от бившия унгарски министър-председател Виктор Орбан, който се противопоставяше на членството на Украйна в ЕС. 

Сега двете страни се надяват бързо да напреднат в процеса на присъединяване към ЕС, като по-рано този месец заместник министър-председателят на Украйна Тарас Качка заяви, че Киев има за цел да отвори всичките шест преговорни клъстера (групи от официални глави) до средата на юли.

Този график обаче вече е изложен на риск, след като във вторник Унгария се противопостави на изпращането на писмо до Европейския съвет и Комисията от името на 27-те страни членки на блока, което изразява общата позиция на европейските столици. Унгария е била единствената държава, противопоставила се на този ход, който изисква единодушното одобрение на всички 27 страни. Въпросът ще бъде обсъден отново следващата седмица.

Този ход е в съответствие с хладната позиция на министър-председателя Петер Мадяр спрямо членството на Украйна.

Въпреки че Мадяр не се противопостави на откриването на първия клъстер за Украйна, неговото правителство е настояло за заличаването на думите „възможно най-скоро“ по отношение на членството на Киев в ЕС от писмените заключения от срещата на лидерите на ЕС в Брюксел миналата седмица, според един от дипломатите.

По време на пресконференция в края на заседанието на Европейския съвет миналата седмица Мадяр затвърди позицията си, казвайки пред репортери: „Има общо шест клъстера и не смятаме, че отварянето им наведнъж е добра идея — отчасти защото мастилото върху първия още не е изсъхнало, и отчасти защото това би изпратило погрешно послание към страните от Западните Балкани — Сърбия, Албания, Черна гора и Северна Македония, които са прекарали години в работа за членство в ЕС.“